— Естествено, не всичко е разказано. Вярно е, че ние се намесихме, но ще ви обясня защо. Когато професор Крейг бе убит, бяхме заинтригувани. Изпратихме специални отряди в дома на Крейг и отново започнахме да ви следим — така подслушахме телефонните ви разговори. Госпожица Петрова беше много нервна и ние изпратихме един от нашите агенти да се увери, че е добре. Но когато отишъл в дома й, открил, че се е самоубила. Тогава отцепихме района и решихме да ви доведем всички тук, за да избегнем нова трагедия…
— Методът не е съвсем по правилата, но ще го приложим отново — нека да е ясно — по отношение на всеки един от вас или на всички, ако е необходимо. — Изгледа ги един по един. Спря погледа си по-дълго на Елиса, която сведе очи. Сетне на Жаклин, която изобщо не го погледна. — Разбрахте ли, професоре?
Жаклин веднага отговори:
— Прекрасно.
— Прекарахте известно време в изолация заради вашата собствена сигурност и заради тази на вашите близки. Вече много пъти сме повтаряли — вие сте под ефекта на Въздействието. Докато не разберем по-добре какво се случва с човешко същество, наблюдавало миналото, ще трябва да прилагаме сурови мерки всеки път, когато това с необходимо. Предполагам, че съм пределно ясен.
Погледна отново Елиса, която пак кимна. Погледът ма Харисън, онези негови сини, остри като стрели очи я караха да изтръпва.
— Вие сте културни хора, интелектуален елит… Сигурен съм, че ме разбирате.
Всички се съгласиха.
— Но… не работехте ли по хипотезата, че организирана група е убила Колин? — запита Марини внезапно. Тонът му привлече вниманието на Елиса — сякаш подобна възможност му се струваше желана. Очите му бяха зачервени, а тик дразнеше лявото му око.
— Няма улики, които да сочат каквато и да било организация — каза Картър.
— Професор Крейг е умрял случайно от ръцете на неколцина опасни престъпници от Изток, преследвани от Скотланд Ярд — добави Харисън. — Влизали по къщи, измъчвали и убивали обитателите, като отнасяли всички ценни предмети. Заловили са ги вече. Истинска трагедия, но можеше да спре дотук, ако не бяхте започнали да си разказвате новината един на друг, потънали в скръб… и така госпожица Петрова не успяла да понесе мъката.
— Така или иначе, няма да се приберете у дома без охрана каза Картър. — Ще продължим да ви следим поне още няколко месеца, за ваша собствена сигурност. И ще продължим също с интервютата с нашите екипи от специалисти…
— А ако не искаме да се приберем? — възкликна Марини. — Имаме право да живеем под закрила!
— Ваш избор, професоре. — Харисън разпери ръце. — Можем да ви задържим колкото време пожелаете под стъклен похлупак, ако това искате… Но няма никаква обективна причина да постъпваме по този начин. Нашият съвет е да се върнете към нормалния си живот.
Този израз накара Елиса да стисне зъби. Не познаваше значението на „нормален живот“ и подозираше, че никой, с изключение на Картър и този мазник Харисън, не би могъл да й го обясни.
Всички бяха много изморени и се прибраха по стаите си след храна. Следобед, преди да я отведат в самолета, й върнаха личните вещи. Погледна към календара на часовника: събота, 7 януари 2012 година.
Осем месеца по-късно, сутринта във вторник, 11 септември, тя получи рекламно съобщение на своя часовник-компютър. Съдържаше план на няколко улици в центъра на Мадрид и часовник в горния ъгъл. Всъщност въпросният часовник беше обект на рекламата и представляваше прототип на ръчен часовник-компютър с вградена система „Галилей“ — най-нов и модерен европейски метод за сателитно определяне на местоположението. За да се убеди в това, потребителят можеше да мести курсора по картата и в местата, обозначени с червен кръг, се явяваха локализационните параметри под акомпанимента на различна мелодия. Текстовата реклама гласеше: „За теб“. Елиса беше на път да го изтрие, когато вниманието й бе привлечено от една подробност.
Музиката, звучаща в отделните точки, с изключение само на една от тях, беше еднаква. Веднага позна различната — пиесата, която той винаги свиреше. Никога не би могла да я забрави.
Бе заинтригувана. Премести курсора на единствения кръг, където мелодията беше друга. Тя също беше за пиано, но произведението бе много по-популярно. Дори на нея й беше добре познато.