Настъпи мълчание. Погледите се отправиха към Елиса. Струваше й усилие да говори, въпреки изповедта, която Жаклин току-що бе направила.
— Винаги съм смятала, че са някакви мои фантазии каза с пресъхнала уста. — Представям си го как ме посещава почти всяка нощ, в определен час. Длъжна съм да го очаквам… разсъблечена. Тогава той идва и започва да ми говори разни неща. Ужасяващи неща. Неща, които ще направи на мен или на хората, които обичам, ако не му се подчиня… И аз изпитвам смъртен страх. Ала мислех… че са интимни фантазии…
— Това е най-ужасното — кимна Жаклин, — мъчехме се да мислим, че сме си ние, но знаехме, че това не е вярно.
— Трябва да има някакво обяснение. — Бланес търкаше слепоочията си. — Не говоря за разумно обяснение. Повечето от нас сме физици и добре знаем, че действителността невинаги се подчинява на разума… Но трябва да има някакво обяснение, нещо, което бихме могли да докажем. Някаква теория. Трябва да изградим някаква теория, за да разберем какво става с нас…
— Съществуват различни възможности. — Гласът на Зилберг сякаш не беше негов. Нещо в него го караше да прилича на тишината в цялата къща и в нощните поля навън. — Нека ги разгледаме една по една и да видим кои ще отпаднат. На първо място „Игъл“ са единственият виновен. С дрогиране са ни превърнали в това, което сме.
— Не — възрази Бланес. — Вярно е, че скриват информация от нас, но и те самите изглеждат толкова объркани, колкото и ние.
И изплашени — помисли си Елиса.
Въздействието е втората възможност. Струва ми се, че Слънчевото езеро и Жената от Йерусалим упражниха особено влияние върху нас. В това отношение „Игъл“ имат право, ефектът е напълно непроучен. Може би Въздействието ни кара да сме обсебени от… въпросната фигура. Може би тя е продукт на увреденото ни подсъзнание… Да допуснем, че Валенте е изгубил разсъдъка си и по някакъв начин е убил Розалин и Рос… Не подлагам на обсъждане как го е направил, а просто го представям като факт. И нека допуснем, че в момента същото се случва с някого от нас. Може да е някой от нас тук в тази стая или Серджо… Да допуснем, колкото и невероятно да изглежда, че някой от нас е… виновен за смъртта на Колин и Надя.
Хипотезата на Зилберг пося безпокойство.
— Така или иначе — отбеляза Бланес — Въздействието би могло да обясни приликата между нашите видения и промяната, настъпила в живота ни… Има ли друга възможност?
— Последната — кимна Зилберг, — някаква загадка, нещо от типа на вярата. Необяснимото. Неизвестното в уравнението.
— В математиката неизвестните обикновено се намират — каза Бланес. — Трябва да решим това уравнение, ако искаме да останем живи…
Гласът на Жаклин отново привлече вниманието на всички.
— Уверявам ви в едно — каквото и да е то, аз съм сигурна, че става дума за съзнателно и реално зло. Нещо извратено. И то ни дебне.
VII.
Бягството
Понякога, за да избягаш, се иска много смелост.
25
Мадрид
12 март 2015 г.
1:30 ч.
— Това бе всичко — каза Елиса. — Срещата ни свърши и се разбрахме, че ако се случи нещо, Давид или Райнхард ще се обадят на останалите и ще изрекат парола, която ще означава, че отново трябва да се съберем тук и че мястото ще е сигурно. Избрахме думата „Зигзаг“ по името на проекта. Срещата трябваше да се състои в дванайсет и половина вечерта в деня на обаждането. Междувременно Давид и Райнхард щяха да се опитат да разберат повече неща, а Жаклин и аз трябваше да чакаме. Това и направихме, или поне аз — чаках.