Прокара ръка по чупливата си черна коса и пое дълбоко въздух. Беше разказала най-страшното и се чувстваше по-спокойна.
— Разбира се, не беше лесно да се живее. Знаехме, че не можем да имаме доверие в медицинските прегледи на „Игъл“, но за щастие те ставаха все по-редки и по-редки. Започнаха да ни оставят на мира, сякаш не ги интересуваме. От време на време получавах съобщения от Давид под формата на книги със скрити в текста бележки. Той ги наричаше „изводи“. Това бяха кратки известия във връзка с това дали проучванията напредваха, или не… Но така и не знаех какви точно проучвания извършваше. Предполагам, че ще ни обясни сега… — Погледна Бланес, който кимна утвърдително. — Времето минаваше и аз се опитвах да продължа да живея. Сънищата, кошмарите продължаваха, но Давид настояваше да се държим така, все едно че нищо не знаем… Смятам, че понесох тези последни години благодарение на надеждата, че всичко скоро ще свърши… Купих си нож — не за да нападам, нито да се отбранявам, сега знам, а за да избегна страданията, когато дойде моят ред… Но с годините започнах да вярвам, че съм в безопасност, че най-лошото е отминало… — Сподави едно ридание. — А днес сутринта, докато бях в час със студентите, прочетох за случилото се с Марини във вестника. През целия ден очаквах обаждането. Накрая телефонът звънна и чух Давид да произнася: „Зигзаг“. Тогава разбрах, че всичко отново е започнало. Това е, Виктор. Поне всичко, което аз знам.
Спря, но изглеждаше така, като че продължава да говори. Никой не помръдна, нито продума. Четиримата седяха край масата около светлината на настолната лампа. Елиса обърна глава към Бланес, а после към Жаклин Клисо.
— А сега бих искала да разбера кой от вас ни е предал — каза с променен глас.
Бланес и Жаклин се спогледаха.
— Никой никого не е предавал, Елиса — каза Бланес. — „Игъл“ са разбрали за срещата — и точка.
— Харисън твърди друго.
— Лъже.
Или пък лъжецът си ти? Без да престава да гледа бившия си преподавател, Елиса отметна коси от лицето си и изтри сълзите, които бяха потекли, докато отново преживяваше спомените. Беше вярвала, че Бланес не е толкова глупав. Така ти иначе, вече няма изход.
Бланес взе думата някак припряно.
— Сега най-важното е да ви разкажем какво знаем. Райнхард и аз научихме доста неща — източникът са поверителни доклади, откъдето са изтекли тайни сведения, които могат да се проверят…
— Те ни подслушват, Давид — предупреди Елиса.
— Знам, но няма значение: не те ме притесняват най-много. Ще ви разкажа нещо, което не знаете. Не искахме нищо да ви казваме, докато нямаме доказателства, а все още не сме събрали достатъчно, но смъртта на Серджо ускори нещата. Относно неговата смърт имаме само откъслечни сведения, при все че, струва ми се, тя не се различава от останалите. Да започнем с теб, Жаклин — направи жест към палеонтоложката. — На Жаклин й промиват мозъка за пръв път след напускането на Нуева Нелсон. Прекарва един месец в базата на „Игъл“ в Егейско море, където се стараят да я лишат от спомени посредством наркотици и хипноза. Но след второто й… Как го наричат… „Реинтегриране“… След второто й реинтегриране през 2012 година започва да си спомня.
— За мое нещастие — възкликна Клисо.
— Не, не е за твое нещастие — поправи я Бланес. — Лъжата би ти навредила повече. — Обърна се към останалите. Отначало Жаклин вижда несвързани, накъсани картини… Сетне, когато й изпратихме първите доклади от аутопсиите, си спомня конкретни неща. Например това, което беше открила в трупа на Розалин Рейтер. Защо не ни разкажеш, Жаклин?
Клисо беше опряла лакти в масата и слепила връхчетата на пръстите на двете си ръце, съзерцавайки ги на светлината на лампата, сякаш бяха крехко произведение на изкуството. Тогава направи нещо, което накара Елиса да изтръпне. Жаклин остана усмихната през цялото време докато говореше, изкривила лице в напрегната и неприятна гримаса.
Ами на острова аз не разполагах с необходимото за една аутопсия, но наистина открих… някои неща. Отначало — напълно логични: силни зачервявания и охлузвания по силата на закона на Жул, нали знаете, поради силната топлина, породена от преминаването на електрически ток… На дясната ръка имаше белег от кабелите, в кожата се виждаха метални и други частици. Всичко това беше нормално за петстотинволтов токов удар. Но под изгарянията открих поражения, които не можеха да се отдадат на електричеството — осакатяване, части от тялото, които са били отрязани или изтръгнати… А имаше и още по-странни подробности в състоянието на консервираност на трупа… Реших да разкажа за това на Картър и тогава дойде експлозията. Изненада ме докато се връщах към бараката, така че не пострадах. Дори помагах при евакуацията на останалата част от екипа.