— Продължавай — подкани я Бланес.
— Преди да си тръгнем Картър ме помоли да хвърля поглед на… на онова в склада. Аз съм съдебен антрополог, но при вида на онова нещо загубих представа за самата себе си. Като че ли някакво було падна пред очите ми. Това състояние продължи, докато докладите на Давид не ме накараха да си спомня. — Жаклин рисуваше кръгове по масата и не преставаше да се усмихва. Изглеждаше като че ли разговорът я забавлява. — Например, видях половината от някакво лице на пода, струва ми се, че беше не Черил, и то беше нарязано на парчета, пласт по пласт, подобно на… подобно на разлепени страници на книга. Никога през живота си не бях виждала подобно нещо и недоумявам какво е могло да го причини. Естествено, че не ставаше дума за нож, нито за брадва. Рик Валенте? Не… Нямам представа кой е могъл да направи това… нито кой бе изтръгнал вътрешностите й и напоил в кръв всички стени и тавана от край до край, сякаш в желание да ти украси… Не знам кой го бе сторил, нито как… но ясно бе, че не е бил някой случаен човек… — Замълча.
— После ти изпратих докладите за Крейг и Надя — подтикна я да продължи Бланес.
— Да, имаше още неща. Мозъкът на Колин, например, е бил изваден и нацепен на пластове. Вътрешностите са били изтръгнати, а на тяхно място сложени ампутирани части от крайниците му, сякаш в някаква… игра, а всичката му кръв била разлята из салона в дома му, където освен това се забелязвали и значителни разрушения. Колкото до Надя, главата й била насечена. Ръбовете на черепа й били полирани до степен на неузнаваемост… Няма машина, способна да направи това за толкова кратко време. То е като действието на водата върху скалите — изисква години. Ето такива любопитни неща…
— Имало е изненадващи резултати и в изследванията, нали? — намеси се Бланес, когато Жаклин отново замлъкна. Палеонтоложката кимна утвърдително.
— Пълното отсъствие на глюкоген в пробите от черен дроб, панкреас без автолиза и отсъствието на липоиди в надбъбречните жлези говорят за много бавна агония. Нивото на катеколамини в кръвните проби също е в подкрепа на това твърдение. Не знам дали това не е прекалено сложно за теб като неспециалист, Виктор… Когато човек е подложен на мъчение, в организма настъпва огромен стрес и жлези, разположени над бъбреците ни — наречени точно затова надбъбречни, — започват да отделят специални вещества — катеколамини, които предизвикват ускоряване на сърдечния пулс, повишаване на кръвното налягане и други физически промени, чиято цел е да ни защитят. Количеството на тези хормони в кръвта може да покаже в известен смисъл степента на преживяното страдание и неговата продължителност. Но изследванията, приложени към останките на Колин и Надя, дават невероятни резултати — само някои военнопленници, подложени на продължителни изтезания, могат да се сравнят… Тъканта при надбъбречните жлези е толкова хипертрофирала, че изглежда като функционирала до краен предел в хронично състояние, а това говори за страдание, продължило… може би седмици, а може и месеци.
Виктор преглътна.
— Това вече наистина не го разбирам. — Погледна недоумяващ останалите.
— Не може да се обясни, като се има предвид бързата смърт, това е така — съгласи се Бланес, сякаш споделяйки изненадата на Виктор. — Например Черил Рос е била в склада едва два часа. Стивънсън — войникът, който открил заедно с Картър нейните останки — не е напускал зоната в съседство със склада и през въпросните два часа не е видял, нито чул нищо особено… Но ако се съди по разказите на Елиса, можели да се чуят стъпките на някой, ходещ посред нощ в склада. Как е успял Валенте да влезе, без да бъде видян, и да направи всичко онова, което предполагаме, че е направил с Рос, толкова бързо и в абсолютна тишина? Освен това не са намерени следи от предполагаеми нападатели, нито каквито и да било оръжия. И няма свидетели на убийствата, нито един, и нямам предвид само очевидци: никой не е чул викове, нито шумове, дори при Надя, която е издъхнала за минути, зверски убита в апартамент с тънки стени.