Това нахълтване възмути Елиса и тя подскочи от стола си.
— Изчезвайте, чувате ли? — изстреля. — Не ви ли е достатъчно, че ни подслушвате с микрофони? Искаме да разговаряме насаме. Махнете се веднъж завинаги!
Зад гърба си дочу шум от разместени столове и увещания да се успокои — говореха й Виктор и Бланес. Ала тя беше стигнала до точка, от която нямаше връщане назад. Втренченият поглед на Картър и тялото му, подобно на парче гранит, заковано пред нея, й се струваха символични — точна метафора на безсилието й пред събитията. Застана на няколко сантиметра разстояние от него. Беше по-висока, но когато го побутна, чувството, което изпита, бе като да се опитваше да отмести тухлена стена.
— Не ме ли чувате? Не разбирате ли английски? Изчезвайте вие и шефът ви, да ви няма тук!
Без да обръща внимание на Елиса, Картър погледна Бланес и кимна.
Включих честотните инхибитори. Харисън тръгна за летището и вече не може да ни вижда и чува.
— Отлично — отвърна Бланес.
Погледът на Елиса се местеше в недоумение от единия към другия, без да разбира диалога им. Тогава Бланес каза:
— Елиса, Картър тайно ни помага от години насам. Той е нашият източник на информация в „Игъл“, той ни предостави копия от аутопсиите и всички доказателства, с които разполагаме… Двамата с него подготвихме тази среща.
26
— Уби всичките ми хора. Онези от Нуева Нелсон. Бяха петима, нали ги помните? Смърт, от която кръвта ти се вледенява, подобна на гибелта на вашите колеги, с тази разлика, че те не бяха толкова известни като тях, нали, професоре? Те не бяха… „блестящи учени“.
Картър направи пауза. За миг като че ли някаква завеса падна пред светлите му очи, но в миг стоманените части на лицето му отново заеха местата си и всичко отмина. Той продължи с безизразен глас:
— Мендес и Ли ги затри с експлозията в склада, но аутопсията показа, че преди това се е позабавлявал с Мендес… Йорк беше убит преди три години, в същия ден с професор Крейг, в една военна база в Хърватия. Бергети и Стивънсън ги накълца миналия понеделник, няколко часа преди да ликвидира Марини. Бергети беше в отпуск по болест заради психическо разстройство и е бил насечен в дома си — жена му се хвърлила от прозореца, като видяла трупа. Стивънсън го разчленил в лодка насред Червено море десет минути по-късно, по време на рутинна мисия. Никой не видял как се случило. Един миг — и ето ти го разфасован… Подозренията ми се зародиха, когато узнах за смъртта на Йорк. В „Игъл“ не ми разказаха за нея, осведомих се по собствени пътища… Тогава реших да сътруднича с професор Бланес…
— Разбираш ли сега, Елиса, че не е имало никакво предателство? — намеси се Бланес. — Бяхме го подготвили по този начин. Ако Картър не беше информирал „Игъл“ за нашата среща, всички щяхме сега да пътуваме за „Имния“, и то дрогирани. Но той ги убеди, че е за предпочитане първо да чуят какво имаме да си кажем… Всъщност той ни помага от няколко години. Организира не само тази среща, но и предишната. Спомняш ли си музикалното съобщение?
Елиса кимна — сега разбираше как се бе появило това послание, така нетипично за компютърните умения на Бланес.
— Трябва да ви поясня нещо — каза Картър. — Вие ми харесвате точно толкова, колкото и аз на вас, тоест никак. Но ако трябва да избирам между вас и „Игъл“, предпочитам вас… А ако трябва да избера между него и вас, пак се спирам на вас — добави. — Нямам представа кой или какво, мамка му, е това, но то изпрати на оня свят всичките ми хора, а сега, предполагам, ще дойде за мен.
— Изтребва всички, които бяхме на острова преди десет години… — прошепна Жаклин. — Всички.
— И вие ли го виждате? — попита Елиса разтреперана.
— Разбира се, че го виждам. В сънищата си, както и вие. — След кратка пауза се поправи и гласът му незабележимо трепна: — Тоест не, не го виждам: затварям очи, щом се появи. — Отдръпна се от Елиса и разхлаби възела на вратовръзката си, докато говореше. — От „Игъл“ ви лъжат. Нямат намерение да ви помогнат. Всъщност очакват поредната смърт… Мисля, че целта им е да ни изучават, да разберат какво се случва, когато онова нещо избере следващия в списъка. Мен също ме подложиха на различни прегледи в „Имния“, но все още ми се доверяват, а това, естествено, е предимство. Така че, допада ви или не, вие не сте четирима, като броим и Зилберг, а петима. Ще трябва да ме включите в плановете си.