Настъпи мълчание. Всички глави се обърнаха към Виктор, който вдигна вежди.
— Това е невъзможно — каза.
— Знаем, но има още нещо — възрази Бланес. — Друго обстоятелство, общо за всички случаи, е спирането на тока. Тоест не само на електрическия ток — на енергията. Лампите с батерии се изчерпват, моторите преустановяват работата си… Помощният генератор на станцията например не се е включил точно по тази причина. А с хеликоптера, който както си е летял, се е стоварил върху склада, предизвиквайки експлозията, се е случило същото — неочаквано двигателят му е престанал да работи точно в момента, когато е спрял токът в бунгалото. Това съвпада със смъртта на Мендес. Същото става и в склада при смъртта на Рос, и в домовете на Крейг и Надя. Понякога прекъсването на тока обхваща обширни зони, но епицентърът винаги е на мястото на убийството…
— Може да става дума за свръхнатоварване. — Умът на физика Виктор Лопера се беше задействал. Нямаше никакво желание да се специализира в трупове, но станеше ли дума за електронни мрежи, той плуваше в „собствени води“. — Понякога свръхнатоварванията изсмукват цялата енергия от дадена система.
— Нима и на батериите на фенер, който не е включен към общата мрежа?
— Трябва да призная, че това наистина е много странно.
— Така е — съгласи се Бланес, — но все пак ни помага да установим отправна точка. Зигзаг и прекъсването в електрозахранването по някакъв начин са свързани. Човек би казал, че Зигзаг се нуждае от тях, за да действа.
— Мракът — каза Жаклин. — Той идва с мрака.
Това изречение като че ли изпълни всички с ужас. Елиса забеляза, че всички насочиха погледи към запалената лампа на масата. Реши да наруши дълбокото мълчание.
— Добре, Зигзаг предизвиква прекъсване на енергията, но това не обяснява какво точно ни… — Приглади коса в гневен жест. — Ни измъчва и убива от години…
— Вече казах, че окончателният извод ще ни бъде подносен от Райнхард, но мога отсега да ви кажа: Зигзаг не е никакво свръхестествено същество, никакъв дявол… Той е творение на физиката. Става дума за доказуем, научен факт, който Рик Валенте е породил по някакъв начин на Нуева Нелсон. — Насред вцепенението, с което това изявление бе прието, Бланес добави нещо още по-странно: — Възможно е дори самият Валенте да е Зигзаг.
— Какво? — Виктор изгледа всички пребледнял. — Но… Но нали Рик е умрял…
Картър застана пред тях със скръстени ръце.
— Това бе една от многото лъжи на „Игъл“, най-простата. Така и не бяха открити доказателства за виновността на Валенте и още по-малко за неговата смърт, но те решиха да хвърлят върху него вината за убийствата на острова, за да попречат да бъдат задавани въпроси. Родителите му погребаха празен ковчег.
Елиса наблюдаваше Картър онемяла. Картър добави:
— Иначе казано, в измеренията на земния свят Валенте продължава да е в неизвестност.
Чуваше бучене, усещаше иглички да пълзят в корема му и съвсем леко замайване от наклона. Разликата в налягането беше предизвикала заглъхване в слуховите му канали и свиване на тъпанчетата. Светлините на кабината, намалени на минимум заради приземяването, създаваха златиста, хладна атмосфера. Усещанията му бяха характерни за всеки пътник на готвещ се за кацане самолет.
Изведнъж високоговорителите се активираха…
— След десет минути ще се приземим.
Мъжът срещу него спря да говори със спътника си и погледна през прозореца. Зилберг направи същото. Видя мрак, осеян със светлинки някъде долу. Беше посещавал Мадрид няколко пъти и обичаше този малък голям град. Запретна ръкава на сакото си, за да погледне часовника — беше 2:30 сутринта на 12 март, четвъртък. Представи си всичко, което щеше да се случи след оповестените десет минути — самолетът щеше да се приземи, хората на „Игъл“ щяха да го отведат в къщата и оттам заедно с другите щеше да бъде откаран в базата в Егейско море… или кой знае на кое друго отдалечено място. С Картър трябваше да разучат плана за бягство. Само ако избягаха от ръцете на „Игъл“, можеха да разработят метод за противопоставяне на истинската заплаха.
Но какъв можеше да е този метод? Зилберг не знаеше. Избърса потта с ръкава на сакото си и усети потракването на колесарите, които се спуснаха.