— Всяко нещо с времето си, Жаклин — отвърна Бланес. — Все още не знаем какво точно е правил, но ще ви разкажа това, което ние с Райнхард подозираме, че се е случило през нощта на 1 октомври 2005 година. Нощта, в която загина Розалин, а Рик изчезна.
Отново бяха насядали край масата (лампата приличаше на остров от светлина в средата й). Бяха изморени и гладни (през последните часове бяха пили единствено вода), но Елиса не мислеше за нищо друго и цялото й внимание бе насочено към разказа на Бланес. Предполагаше, че адреналинът й се покачва все повече и повече, и по всяка вероятност това се отнасяше и за останалите, включително и за клетия Виктор. В това време Картър влизаше и излизаше, търсеха го по телефона и изпращаше съобщения. Беше поискал документ за самоличност на Виктор, обяснявайки му, че ще му трябва фалшив паспорт, ако реши да ги придружи. Сега разговаряше с някого отвън. Елиса не можеше да го чуе.
— Ако си спомняте — продължи Бланес, — през въпросната вечер ни забраниха да използваме електронни уреди заради бурята. Никой не трябваше да ходи в залата за управление и да включва машините. Предполагам, че Рик си е казал, че рядко ще му се удаде по-добра възможност за експериментиране, без никой да го притеснява. Не е казал дори на Марини и Крейг. Станал е и е нагласил възглавницата и раницата в леглото, както обикновено, за да симулира, че спи. Но се е случило нещо, което той не е предвидил. Тоест две неща. Първото (така предполагаме, но нямаме конкретни доказателства) е, че Розалин посред нощ е отишла в стаята му, за да разговарят; от няколко дни той не криел, че й се е наситил и тя се е чувствала отчаяна. Когато понечила да го събуди, разкрила измамата, поискала да разбере какво става и започнала да го търси из цялата станция. Може да са се срещнали в залата за управление, а може тя да е отишла там, когато той вече си е бил тръгнал. Както и да е, тогава се случило второто нещо — това, което трябва да разберем, онова особено нещо, което Рик е направил (може да е дело на Розалин, но се съмнявам, тя чисто и просто е станала жертва на последствията), онази грешка… Останалото са догадки — появил се е Зигзаг и е убил Розалин, а Рик е изчезнал. — След кратка пауза Бланес продължи: — Марини и Крейг по-късно заличили следите от работата на ускорителя, за да не заподозрем ние нещо, а може и спирането на тока да ги е заличило, не съм сигурен. Това, което е сигурно, е че Марини е запазил тайно копие от експериментите на Рик, както и от своите собствени опити. Дори „Игъл“ не са знаели за съществуването на тези копия. Специалистите ни разпитваха, като преди това ни дрогираха, но Картър твърди, че няма дрога, която да те принуди да признаеш нещо, което искаш да скриеш, освен ако въпросите не бъдат съвсем точно зададени. Съществуването на подобен архив им е убягнало. Серджо е продължил да ги пази, защото е започнал да подозира, че случилото се е свързано по някакъв начин с експериментите на Рик, въпреки че вероятно не е бил сигурен в това до смъртта на Колин. Той пръв от нас научи (това доказва, че е бил нащрек). А спомняте ли си колко нервен беше в базата на „Игъл“ и как молеше за закрила?
— Кучи син — възкликна Жаклин. — Разголеният под блузката корем и гърдите й мърдаха, докато тя гневно говореше: — Кучият му…
— Не че искам да го оневиня — прошепна Бланес след дълго и напрегнато мълчание, — но предполагам, че това, което Серджо е преживял, е било по-страшно, отколкото при всички нас, защото той е вярвал, че знае как е започнало това…
— Не смей да го съжаляваш. — Жаклин говореше пресекливо, с леден глас. — Да не си посмял, Давид…
Физикът обърна към Жаклин притворените си клепачи.
— Ако Зигзаг е възникнал поради човешка грешка, Жаклин — изрече той бавно, — всички заслужаваме състрадание. Така или иначе, Серджо е запазил архивите в USB запаметяващо устройство, скрито в дома му в Милано. През последните три години Картър го подозирал. Изпращал няколко пъти професионалисти да претърсват дома му, но нищо не открили. Не се осмелил да опита отново — рисковано е било „Игъл“ да не заподозрат двойната му игра. Но вчера, при новината за убийството на Марини, той се възползвал от случая, за да претърси с екип от свои хора. Намерил устройството в двойното дъно на една от онези вълшебни кутийки, които Марини използваше за любимите си фокуси, и изпратил архивите на Райнхард. Аз трябваше да дойда в Мадрид и да подготвя нашата среща, така се бяхме разбрали. Зилберг единствен е проучвал архивите през цялата нощ и днес. Заключенията му пътуват сега с него. Затова е толкова важно да ги спасим.