Завъртя се и излезе от склада.
Стресна се насън и се събуди. Беше си вкъщи. С Рик Валенте режеха на парчета панталоните на момичетата.
Всичко останало (островът, ужасните убийства) беше лош сън, за щастие. Пътищата на подсъзнанието са непредсказуеми, си каза.
— Погледни това — му казваше Рик, който беше изобретил някакъв апарат за свръхбързо нарязване на панталоните.
Но това не беше истина. В действителност той бе на пода, опрял голия си гръб в студена метална стена. Позна тясната кухня на научната станция. През прозореца нахлуваше светлината на разсъмването, но не тя го беше събудила.
— Виктор…? — шепнеше радиостанцията на лавицата.
— Виктор, там ли си? Можеш ли да намериш Картър и заедно да дойдете в залата за прожекции?
— Открихте ли нещо? — попита, като мъчително се изправи.
— Елате колкото можете по-бързо — каза Бланес в отговор.
Съдейки по тона му, Виктор си каза, че е обзет от ужас.
29
— Снимката вляво е от един видеозапис, а тази вдясно — от времева струна от близкото минало, отпреди около двайсет минути… Разтвори се при ползване на записа. Вижте сянката, която обгръща гърба.
Бланес се приближи до екрана и плъзна показалец по силуета на дясната снимка. Двете изображения много си приличаха — на тях се виждаше лабораторна мишка с кафеникава козина, мустачки на муцуната и розови лапички. Но снимката вдясно на екрана имаше цвят на сепия и бе обградена с тъмна сянка, сякаш снимката беше разпечатвана многократно.
Имаше и други разлики.
— Очите на втората… — прошепна Елиса.
— По-късно ще говорим за това — прекъсна я Бланес.
— А сега погледнете. — Прекоси отново залата и прожектира друга снимка. — Това е копие на Здравата чаша. Забелязвате ли нещо?
Всички изпънаха вратовете си напред. Дори Картър, който стоеше прав до вратата, се приближи.
— Лека… сянка, обграждаща чашата, както при мишката? — подхвърли Жаклин.
— Именно. Отдавахме го на неясния образ, но става дума за раздвояване.
— Какво е това раздвояване? — попита Елиса.
— Серджо Марини разказва за всичко това в архивите си… Той го е открил, аз така и не съм разбрал… — Бланес беше нервен, дори огорчен.
Елиса никога не беше го виждала такъв. Докато говореше, прожектираше образите на екрана, бързо почуквайки по конзолата на компютъра.
— Както изглежда, когато сме получили изображението на Здравата чаша, му се е случило нещо странно. Видял същата чаша двайсет минути по-късно и после — след още три часа и още деветнайсет часа след извършването на опита. Явявала се навсякъде пред очите му: в автобуса, в леглото, на улицата… Само той я виждал. Когато се опитвал да я вземе, изчезвала. Решил, че халюцинира и затова нищо не ми казал. Но започнал да експериментира сам и установил, че снимките на времеви струни от близкото минало предизвикват този ефект в предметите. Тогава опитал с живи същества — отначало, мишки. Снимал ги и разтварял близки времеви струни. От този момент една и съща мишка му се явявала на определени периоди от време по същия начин, както и чашата: вкъщи, в колата, независимо къде се намирал… Винаги на него. Не правели нищо специално, просто се появявали. Но лампите в периметър от четирийсет сантиметра около изображението угасвали. За Марини било ясно, че използвали тази енергия, за да се появят. Нарекъл ги „раздвоявания“. Предположил, че те представляват пряко следствие от преплитането на близкото минало и настоящето.
На екрана на мястото на мишките се появиха кучета и котки. Бланес додаде:
— Продължил опитите с по-едри животни… Наблюдавал други свойства. Въпреки че изображението съдържало няколко животни, само едно от тях се раздвоявало, и то невинаги едно и също. Отдал го на случайността. Можел да определи кое ще се раздвои от сенките около изображението му във времевата струна — като че ли раздвояването се случвало в този миг… Открил също, че при настъпила смърт, при мъртвото животно не настъпвало раздвояване. Тоест не можело да съществуват заедно мъртвото животно и същото живо животно, дори и в различни времеви струни. С всички тези данни в ръце привлякъл Крейг. Извършили още опити и стигнали до извода, че раздвояванията са реални, въпреки че се появявали единствено във време-пространството на онези, които извършвали опита.