— Как е възможно? — попита Виктор. — Искам да кажа, как може предмет или живо същество да се появява едновременно на две различни места?
— Не забравяй, че всяка времева струна е единствена, Виктор, и че всичко в нея, включително предмети и живи същества — също. Райнхард го обяснява по доста любопитен начин. Казва, че през всяка фракция от секундата ние сме различни. Илюзията ни, че сме едни и същи, се дължи на мозъка, който така ни предпазва да не полудеем. Може би шизофрениците улавят разликите между множеството същества, които съставляват нашето Аз по цялото протежение на измерението време… Но изолирайки времева струна от близкото минало, уникалните, неповторимите предмети и същества в нея също остават изолирани от времевата струна и… имат собствено съществуване в продължение на периоди, пропорционални на изолирането на струната.
Картър шумно изсумтя и промени позата си, облягайки се с една ръка на касата на вратата.
— Ако нещо не ви е ясно, питайте, Картър — каза Бланес.
— Би трябвало да започна с въпроса как се казвам — изломоти Картър. — Откакто вие захванахте да говорите, се чувствам като бременна с тризнаци.
— Почакай малко — прекъсна го Елиса. Цветовете на снимките се отразяваха по голите й крака. Те бяха разтворени, защото беше яхнала стола. — Върни на предишната снимка… Не, не тази… Уголемената ранена мишка… Тази.
Снимката в цвят сепия заемаше целия екран. Показваше мишка с дълбока цепнатина на муцуната и на гърба. Но това бяха сухи рани, те не кървяха.
— Не ти ли напомнят за нещо тези наранявания, Жаклин?
Елиса разбра, че палеонтоложката е схванала.
— Жената от Йерусалим…
— И лапите на динозаврите. Надя ми обърна внимание…
— Забележете също така, че на много кучета и котки не се виждат зениците — посочи Бланес. — Ти искаше да кажеш това преди малко, Елиса.
Белите очи. Елиса затаи дъх.
— Какво означава всичко това? — попита Виктор.
— Марини и Крейг са уцелили отговора. Всъщност това не става само с крайниците и лицето. Почакайте.
— Върна на снимката на Здравата чаша и я увеличи. — Погледнете дясната страна. Липсват парчета стъкло… Дори… Погледнете тези мехурчета в центъра… Не са мехурчета, а участъци липсваща материя. Нашият мозък възприема само… как да кажа, най-антропоморфните дефекти — лицето или пръстите… Но във всички предмети от миналото, включително земята и облаците, във всички се наблюдават липсващи части… Обяснението е удивително… и много просто.
— Времето на Планк — прошепна Елиса с разбиране.
— Точно така. Мислехме, че тези изображения са снимки или филми. Знаехме, че не са, но подсъзнателно си го мислехме. Но става дума за разтворени времеви струни. Всяка струна е едно време на Планк — най-краткият интервал от действителността, толкова кратък отрязък, че светлината почти не може да измине никакъв път през него. Материята е съставена от атоми: ядра от протони и неутрони с движещи се около тях електрони, но в един толкова къс интервал електроните нямат време да запълнят целия предмет, независимо от това, че е в твърдо състояние — остават дупки, празнини… Лицето ни, тялото, масата или планината изглеждат като незавършени, с липсващи части. Ние не забелязахме това, докато не видяхме лицето на Жената от Йерусалим.
— Искате да кажете, че през това време нямаме лице? — попита Картър.
— Може да имаме, или пък не, ала най-вероятно е изобщо да нямаме. Представете си тиган с няколко капки олио: ако го разклатите, олиото ще покрие цялото дъно, но за това ще му е нужно време. В едно време на Планк най-вероятното е да останат незапълнени участъци, още непокрити от електрони — очите ни, части от лицето и главата, някой вътрешен орган, някой крайник… В такива малки мащаби на времето и пространството ние непрекъснато се променяме, и то не само външно… Дори мисълта не може да се придвижи от един неврон до друг за едно време на Планк. Това просто е мимолетен интервал. Повтарям — във всяка времева струна ние сме различни същества. У нас има толкова различни същества, колкото е броят на времевите струни, изминали от момента на нашето раждане.
— Това е невероятно — промълви Жаклин.
— Професоре, знаете ли какво…? — Картър почеса глава с усмивка. — Като ученик прескачах подробностите. Документалните ви снимки ми се струват прекрасни, но бих искал да разбера кой е този, който ни разфасова от десет години насам, кой предизвиква тези кошмари у всички нас и как да предотвратим това.