— Ето, сега ще стигнем и до този въпрос — отвърна Бланес и отвори друг файл. — Марини и Крейг са изследвали животни и предмети, но са липсвали хора… Това било рискован експеримент — кой би приел доброволно да бъде раздвоен? Тогава се сетили за Рик Валенте.
Следващата, неочаквана снимка предизвика гъдел в стомаха на Елиса. При табло, отрупано с числа, се виждаше Рик Валенте, седнал пред компютър. Елиса веднага позна мястото.
Рик започнал да заснема сам себе си нощем в залата за управление и използвал снимките, за да изучава собствените си раздвоявания. Установил е, че човешките двойници се появяват с различна периодичност, а периметърът бил около четири-пет метра в диаметър. Рик е признал на Марини, че въпросните двойници го впечатляват извънредно много.
Елиса си спомни онзи следобед, когато го завари вглъбен и сам на плажа. Дали не е наблюдавал някое от тези раздвоявания? А като я е видял, дали не е предизвикал разправията помежду им, за да я заблуди, че държанието му се дължи на все още неподадените от нея резултати?
— През една септемврийска нощ се случило и нещо друго. Рик бил изморен и заспал, докато камерата го филмирала… Когато се събудил, продължил с експеримента и разтворил времева струна отпреди десет минути периода, в който спял… Тогава наблюдавал друг вид раздвояване. — Гласът на Бланес сега изразяваше по-голяма тревога. Последваха няколко слайда, изпълнени с уравнения. — Първата разлика в сравнение с предишните била, че двойникът се появил малко след извършване на опита, неочаквано за Рик. Освен това периметърът бил значително по-голям и предизвикал кратко спиране на тока в залата за управление. И не само това — Рик бил включен във времевата струна. През този интервал залата се превърнала за него в свят от тъмнина със странни дупки по стените и по пода…
— Дупки ли? — попита Жаклин.
— Предизвикани от движението на електроните — намеси се Елиса, — както и това, което взехме за рани по лицата. — Тревога затискаше гърдите й — сега разбираше значението на онзи отвор в стената на стаята по време на странния й „сън“.
— „Дупки в материята“ ги е нарекъл Марини — каза Бланес. — От гледна точка на наблюдател, застанал вътре във времева струна, обкръжаващият свят е непълен: остават „дефекти“, които ще се запълнят, когато с времето липсващите частици ще се върнат на съответните си места, въпреки че тогава ще се отворят други празнини…
— Но това означава, че Рик също е видял тези дупки по тялото си — каза Виктор.
— Не, той не е виждал себе си по този начин. Двойника си — да, но себе си — не. От негова гледна точка той се е намирал гол в един неподвижен свят.
Както аз в съня си — помисли Елиса.
— Гол ли казваш? — попита Жаклин.
— Не е усещал нито дрехите, нито каквото и да било друго по себе си. Чувствал е единствено тялото си. Предметите са останали извън времевата струна. Раздвояването е вмъкнало само него.
Елиса се обърна към Бланес.
— Не само Рик е преживял това.
Усети всички погледи, втренчени в себе си. Добави с известно объркване и с пламнали в полумрака на залата страни:
— Надя и аз — също… И Розалин…
— За Розалин знаех — потвърди Бланес. — Тя го е разказала на Валенте. Двойникът й се е явил същата нощ, когато и на Валенте, и тя също е била въвлечена във времевата струна. Розалин, естествено, сметнала, че става дума за много ярък сън, но Рик установил, че крушките в банята й са изгорели и разбрал какво всъщност се е случило…
Елиса гледаше уравненията на екрана, без да ги вижда. Тайнствената главоблъсканица, с която беше живяла през всичките тези години, започваше да добива форма в главата й. Мъжът без лице и с бели очи беше това. Спомни си, че както Надя, така и тя си бяха казали, че това е Рик. А останалото? До каква степен е била действителна агресията, на която тя смяташе, че е била жертва? Реши да не говори за това; чисто и просто беше неспособна да го разкаже. Но тогава Бланес рече:
— Розалин признала пред Рик, че е сънувала как неговият двойник я напада… Той не бил сигурен дали тя не си измисля, за да го укори за пренебрежението му към нея, но така или иначе се разтревожил. На какво се е дължала тази разлика? Предишните двойници просто се движели като призраци, без нищо повече… Разказал на Марини. Дълго размишлявали. Правели продължителни разходки край езерото и тайно обсъждали…