— Понякога разговаряха в караулката — прекъсна ги Картър. — Знаеха, че там никой от вас няма да ги чуе.
— Накрая Марини решил, че е открил отговора — в този случай раздвояването произлизало от една от многото „личности“, които съставляват спящия Рик. Тоест ставало дума за раздвояване на подсъзнанието на Рик. Сънят е дейност, по-динамична, отколкото си мислим. Райнхард Зилберг смята, че убеждението, според което си почиваме, докато спим, също може да представлява илюзия в потока на времето. Изолирани интервал по интервал, пашите заспали тела са много по-активни отколкото при бодърстване: очите ни бързо се движат, халюцинираме, възбуждаме се сексуално… Серджо установил, че сънят или подсъзнанието предизвикват при човека раздвояване на най-интимното и дивото в него.
— Тогава… това е Зигзаг… — прошепна Жаклин. — Раздвояване на подсъзнанието на Рик…
Бланес поклати глава.
— Не. Зигзаг се появи по-късно, в нощта на 1 октомври. Става дума за друг вид раздвояване, още по-мощно. Не е същото, което са видели Розалин, Елиса и Надя, защото тогава е било използвано малко количество енергия, докато с появата си Зигзаг накара генераторите да изгорят. Освен това периодът му на преплитане със сегашното се проточва вече десет години, като интервалите се менят, а това не се е случвало в никой от предишните случаи… Дори не знаем дали Рик го е предизвикал, въпреки че всичко говори в полза на тази хипотеза. Валенте си е водел подробен дневник и Марини го е запазил. В него Рик пише, че независимо от молбата на Марини да прекрати опитите със спящи хора заради възможните рискове, той ще продължи с тях на собствена отговорност… Бил е въодушевен. Искал е да разбере повече неща за тези агресивни раздвоявания… Те били нещо, което той открил. Твърдял, че за пръв път в историята се е стигнало до доказателства за тясната връзка между физиката на частиците и психологията на Фройд… Не мога да го съдя, колкото и да се опитвам… Последната дата в дневника му е 29 септември и тогава той пише, че се готви да използва нощта в събота, 1 октомври, когато бурята ще е в стихията си, за да получи ново раздвояване въз основа на друга снимка.
Жаклин зададе въпроса, който беше хрумнал на всички.
— Каква снимка?
Бланес затвори файловете и отвори други.
— Пише, че възнамерява да използва тези…
На екрана се появиха неясни снимки в увеличен размер. Елиса и Жаклин станаха от столовете си почти едновременно.
— Мамка му… — възкликна Картър.
Снимките си приличаха: на всички се виждаше стая с легло и лежащ човек. Елиса веднага позна себе си, както и Надя. Снимките бяха правени някъде от тавана и ги показваха как спят в стаите си в Нуева Нелсон преди десет години.
— Лампите по стаите ни бяха снабдени със скрити камери с инфрачервени лъчи — обясни Бланес. — Всяка нощ Рик е разполагал със снимки от всички ни в реално време. Дори и ваши, Картър.
— „Игъл“ ни шпионираха — потвърди Картър. — Те изпадаха направо в параноя с това прословуто Въздействие.
Сега всичко си идваше на мястото за Елиса; тя осъзна, че намекът му за самотните й удоволствия по време на онази разправия между тях не са били празни приказки. Той наистина я беше видял. Всъщност можел е да вижда всички.
— Но коя от тези проклети снимки е използвал? — Жаклин почти крещеше. Тя като че ли не питаше Бланес, а говореше на екрана.
— Не знаем, Жаклин. Рик е извършил експеримента сам, без да съобщи на Марини.
— Но… трябва да има… нещо запазено… някакъв запис… — Внезапно Картър стана много нервен. — В залата за управление също имаше скрити камери… — добави, но Бланес клатеше отрицателно глава.
— Всички записи от въпросната нощ са се загубили след спирането на тока, причинено от Зигзаг — той е поел всичката енергия около себе си и е заличил данните в мрежата. Възможно е дори Рик отново да е използвал своя снимка, въпреки че се съмнявам. Смятам, че е експериментирал с друга. Може да е всяка една от тези, но коя?… Отново ги върна една по една.
— Не, всяка една — не… — Елиса си даде сметка, че говори с усилие. — Не могат да бъдат снимки на Надя, Марини, Крейг, Рос, Зилберг, нито войниците…