— И така ще разберем кой е той. — Картър се почеса по брадичката и погледна Бланес. — Умно измислено.
— Изпускате една дребна подробност! — Бланес застана лице в лице с Картър. — Зигзаг е възникнал, защото Рик е разтворил струна от близкото минало! Искате ли това да се повтори? Двама Зигзаг?
— Ти сам го каза — възрази Елиса, — необходимо е субектът да не е с будно съзнание, за да представлява раздвояването опасност. Не вярвам Рик да е спял, докато е работел с ускорителя в онази нощ, нали? — Закова поглед в Бланес и заговори кротко: — Погледни го по този начин, нима имаме друг избор? Безсилни сме да се защитим. Зигзаг ще продължи да ни изтребва с неописуема жестокост, докато не се самоунищожи, ако изобщо го стори…
— Можем да изследваме по какъв начин да му попречим да използва енергията…
— Задълго ли, Давид? Дори и сега да успеем да го спрем, колко време ще му трябва докато се върне? — Обърна се към другите. — Изчислих интервалите между отделните покушения и използваната и консумирана енергия: периодът на нападенията се е съкратил двойно. Първото е извършено сто и деветдесет милиона секунди след смъртта на Мендес, а второто — деветдесет и четири милиона и петстотин хиляди секунди след смъртта на Надя — почти наполовина. С този темп на Зигзаг му остават още четирийсет и осем часа дейност, преди да „потъне в зимен сън“ отново, най-вероятно за по-малко от една година. Уби четирима само за четирийсет и осем часа. Все още има възможност да убие още двама или трима днес-утре и да свърши с всички ни за по-малко от шест месеца… — Погледна Бланес. — Ние сме обречени, Давид, каквото и да направим. Аз само искам да избера собствената си присъда.
— Съгласен съм с нея — каза Картър.
Елиса потърси Жаклин с поглед: тя стоеше права до нея, но изглеждаше някак далечна — нещо в позата й и в изражението я смаляваше.
— Не издържам повече… — прошепна. — Искам да премахнем това… това чудовище. Съгласна съм с Елиса.
— Няма да изкажа мнение — побърза да изрече Виктор, когато Елиса се обърна към него. — Вие трябва да решите. Искам само да ви задам един въпрос. Напълно ли сте сигурни, че хладнокръвно можете да убиете човека, от когото е произлязъл двойникът, щом разберете кой е той?
— Със собствените си ръце — изстреля Жаклин. — А ако това съм аз, работата е още по-лесна.
— Бъди спокоен, отче. — Картър потупа Виктор по рамото. — Аз ще се заема с това. Убивал съм хора, само защото са се изкашляли в неправилната посока.
— Но човекът, послужил за основа на двойника, не носи никаква отговорност за станалото — каза Виктор, без да трепне и без да отмести поглед от Картър. — Рик е постъпил зле, като е провел експеримента без позволение, но дори ако Зигзаг е той, не би заслужавал да умре. Ако пък не е Рик, то дори не можем да говорим за неправилно ориентирано кашляне.
Единствената му вина е, че е спял. Елиса беше съгласна с Виктор, но не искаше да обсъждат този въпрос сега.
— Във всички случаи трябва да разберем кой е. — Обърна се към Бланес: — Давид, оставаш само ти. Съгласен ли си?
— Не! — той напусна помещението, като не спираше да повтаря и да крещи измъчено: — Не съм съгласен!
В продължение на един кратък миг никой не реагира. Сетне се чу гласът на Картър — бавен и плътен:
— Изглежда, че е силно заинтересуван този опит да не се състои, не мислите ли?
Реши да го последва. Излезе в коридора и го видя да завива по посока на първата барака. Изведнъж й се стори, че знае къде отива. Зави надясно, прекоси коридора при вратите на лабораторията и отвори вратата към бившия му кабинет. Този участък най-много беше пострадал от експлозията и сега приличаше на черен, празен гроб. Вятърът стенеше през цепнатините в стените, подсилени с подпорни греди. Вътре беше останала само една малка маса.
Бланес бе облегнал лакти на нея.
Изведнъж й се стори, че отново прекъсва рецитала му от пиеси на Бах с резултатите от своите изчисления. Когато откриеше грешка, той й казваше: „Иди и поправи тази проклета грешка веднъж завинаги.“
— Давид… — промълви тя.
Бланес не отговори. Седеше с наведена глава в мрака.
Елиса се бе поуспокоила. Не беше лесно: горещината и напрежението бяха непоносими. Въпреки че беше облечена само с блузка с презрамки и шорти, гърбът, подмишниците и челото й лепнеха от пот. Освен това имаше нужда от сън. Няколкоминутен, но сън. Въпреки това (първа препоръка към самата себе си) знаеше, че трябва да остане будна, ако иска да оцелее и (втора препоръка) трябваше да запази спокойствие напук на всичко.