Виктор кимна утвърдително. Картър му върна очилата и го бутна към вратата.
Тогава се случи всичко.
Тя не точно го усети, предугади го.
Не беше образ, нито звук, нито мирис. Нищо материално, което да възприеме със сетивата си. Обаче разбра, че Зигзаг е там, в дъното на залата, по същия начин, както би разбрала, че някакъв анонимен мъж в тълпа от хора желае точно нея.
Отидоха си вятърът и морето. Остана бездната.
— Господи… Боже Господи, умолявам те! Умолявам ви, някой да ми помогне! Картър, Давид…! Помощ, помогнете ми…!
Ужасът има точка, от която няма връщане назад. Жаклин я достигна точно в този миг.
Клекна пред екрана до вдървеното тяло на Бланес, покривайки гърди с ръцете си, и започна да крещи отново и отново така, както никога преди в живота си — без да се сдържа, без да мисли за нищо друго, освен за обхващащата я от собствените й викове лудост. Виеше, блееше като агонизиращо животно, докато не раздра гърлото си, докато не усети, че сърцето й ще се пръсне, а дробовете й се изпълват с кръв, докато не осъзна, че е обезумяла или мъртва, или поне под упойка.
Изведнъж нещо откъм дъното на залата пристъпи към нея. Беше някаква сянка и докато се движеше, като че ли повлече със себе си част от тъмнината. Жаклин обърна глава и я загледа.
Когато видя очите, виковете й секнаха.
В същия момент тя успя да даде една-единствена и окончателна команда на своето тяло. Стана и се втурна към вратата, сякаш скочила от трамплин от палубата на потъващ кораб.
Отидоха си. Отидоха си. Отидоха си. Отидоха си. Отидоха си.
Каза си, че няма да успее. Нямаше да съумее да избяга. Той щеше да я хване преди това (движеше се много бързо, прекалено бързо). Но с последните остатъци от разума си осъзна, че действа правилно.
Постъпваше така, както всяко живо същество би постъпило на нейно място при вида на онези очи.
Снимката беше преработена. Компютърът я попита дали иска да я зареди. Затаявайки дъх, Елиса натисна клавиша ENTER.
След миг колебание екранът премигна в бледорозово и на него се появи замъглено изображение на залата за управление: тя успя ясно да различи лъскавия ускорител в дъното и двата компютъра на първи план. Но нещо беше променено, въпреки че поради липсата на ясна картина, тя не го забеляза веднага — имаше друг източник на светлина, някаква лампа, запалена до компютъра вдясно. На светлината й тя успя да види мъглявата сянка, седнала на същото място, на което седеше тя сега.
Усети, че не й достига въздух. Нещо в паметта й се пропука и отприщи порой от спомени. След десет години тя отново го видя. Некачественият образ й даваше широки възможности да го възстанови: кокалестият гръб, голямата ръбеста глава… Всичко беше раздробено от времето на Планк, но на нея не й бе нужна повече яснота на картината, за да разбере кой е той.
Рик Валенте се взираше в екрана на компютъра неподозиращ, че десет години по-късно тя ще го наблюдава на същия този екран. Беше сам и смяташе, че това ще продължи завинаги, ала теорията на Бланес го беше изтръгнала от вкаменелостта на времето подобно на рудна жила, открита от опитни миньори.
След като първоначалното вълнение премина, Елиса се сви в поза, доста подобна на тази на Рик — и двамата се взираха в случващото се или в случилото се, надничайки през ключалката към миналото, шпионирайки като недискретни прислужници.
Какво гледа? Какво прави?
Блясъкът на индикаторните светлини пред Рик й показа, че също като нея, той беше разтворил няколко времеви струни и изследваше резултатите. Положението на камерата, с която беше направила запис на светлинната мостра, й позволяваше да вижда екрана, който беше виждал и Рик, но неговият силует заставаше между нея и наблюдаваното от него. Така или иначе, тя нищо нямаше да види, дори той да се отдръпнеше. Ще трябва да ползвам профилаторите.
Нещо в изображението я заинтригува. Какво беше то? Защо изведнъж изпита такова безпокойство?
Колкото повече я гледаше, толкова повече нарастваше нейната увереност, че има нещо, което не се вписваше в ситуацията; нещо скрито, или може би прекалено явно, както в онези игри, където единствено много внимателно око можеше да открие едва забележимите разлики между две еднакви рисунки. Опита да се съсредоточи…