— Съвсем не, благодаря за съвета ти. Наистина.
Прекъсна ги сигналът, който оповестяваше подновяване на докладите.
Елиса прекара следващите часове изцяло погълната от мисли върху детинските предупреждения на Виктор и от думите на докладчиците. Изведнъж забрави за всичко, свързано с Виктор и дори с Валенте, и се изправи на мястото си.
Давид Бланес се качваше на подиума. Ако това беше съдебен процес, тишината, с която го посрещнаха, беше тишина като при появата на обвиняем.
Бланес подхвана ироничната забележка за дървото оттам, където я бе оставил Хокинг.
— Секвоята е кичеста, ала не дава плод.
След по-малко от десет минути Елиса знаеше, че е загубила.
Бланес говори още трийсет минути, но за да каже предимно, че новите поколения физици ще открият „все още неподозирани начини“ за решаване на проблемите, които поставя краят „минало“ при струните. Спомена възможни решения, включително локалните променливи, и друго — което не беше хрумвало на Елиса — с имагинерни числа, ала ги окачестви като „елегантни и безполезни, все едно да се нагиздиш с фрак насред пустиня“. Виждаше се, че е потиснат и изморен, може би до гуша му бе дошло да се брани срещу атаките на своите противници. Въпреки аплодисментите, Елиса беше сигурна, че изказването му е разочаровало публиката. Изпита презрение към някогашния си идол. Не желаеш да се бориш за идеите си. Аз пък искам.
Последното изказване за деня беше на Бланес, но оставаше една кръгла маса след още една почивка. Елиса стана и се нареди на опашката за излизане. Зад гърба си чу гласа, точно по същия начин, както на обяд.
— Иди в мъжката тоалетна и чакай там.
— Все още не съм загубила — каза тя и бързо се обърна.
Виждайки, че пак се отдалечава, Елиса протегна ръка и го сграбчи за ризата. Този път няма да си тръгнеш.
— Не съм загубила — настоя.
Валенте се отдръпна, но не можа да избяга. Вървяха заедно до изхода и застанаха лице в лице във фоайето. Видът му, както обикновено, предизвика у Елиса усещането, че на раменете си е понесъл неонов надпис, гласящ: „Ето го Валенте Шарпе“ — огненочервена джинсова риза, закопчана до най-горното копче, колан и панталони в цвят бордо, червеникави боти и златен ланец и обеци. Картичката на участник в конгреса (която Елиса държеше прибрана в джоба си) висеше на ризата му на височината на гърдите и афишираше името му, проблясвайки. Целият му рус и влажен бретон бе грижливо положен върху дясното око. Гласът му издаде известно раздразнение.
— Дадох ти първата заповед — отивай в мъжката тоалетна.
— Не мисля да ида.
В погледа му нещо проблесна, сякаш да се пошегува, при все че ръбестите му черти не трепнаха.
— Струва ми се доста подло от твоя страна да се отмяташ, госпожице Робледо.
— Не се отмятам, господин Валенте. Ще заплатя, когато загубя.
— Ясно е, че загуби. Бланес каза, че твоите променливи за локално време са като кучешко лайно на подметка.
— Става дума за едно мнение — възрази тя. — Той нищо не доказа, изрази просто едно мнение. Но физиката не се свежда до мнения.
— Оо, хайде сега…
— Облогът е голям. Искам да се убедя, че ти си прав, а аз — не. Или се страхуваш да не загубиш?
Валенте я гледаше, без да мига. Тя издържа, отвръщайки на погледа му. Накрая той пое дълбоко дъх.
— Какво предлагаш?
— Естествено, че няма да влизам в дискусия с Бланес, когато ни дадат думата за въпроси. Но нека направим следното — всички знаят, че Бланес ще реши кого да вземе в Цюрих въз основа на курсовите работи, които му предадохме. Сигурна съм, че ако моята идея му се стори достойна за изследване, ще вземе мен. Ако напротив, сметне, че е глупава, ще ме отхвърли. Предлагам да изчакаме дотогава.
— Ще избере мен — каза Валенте меко. — Свиквай с тази мисъл, скъпа.
— Още по-добре за теб. Но дори това не е нужно. Дори само ако ме отхвърли, ще си платя.
— Какво искаш да кажеш с това „ще си платя“?
Елиса пое дъх.
— Ще отида където кажеш и ще направя каквото наредиш.
— Не ти вярвам. Ще намериш друго извинение.
— Кълна ти се — каза тя. — Давам ти честната си дума. Ще направя каквото поискаш, ако ме отхвърли.
— Лъжеш.
Тя го погледна с блеснали очи.
— Приемам това по-сериозно, отколкото смяташ.
— Кое? Баса?