— Какво правят тук? Не участват в никоя от работните групи…
— И аз това се питам. Мисля, че са дошли, за да се срещнат с Бланес. Този симпозиум беше нещо като семейна среща. Същевременно татко Бланес и мама Марини се опитват да внушат на научната общност да не очаква „секвоята“ да разцъфне тази година. Човек би казал, че целта им е да сложат картите на масата и да стане ясно, че никой не мами. Интересно, нали? Но това не е всичко.
Отдалечи се, пъхнал ръце в джобовете си и Елиса го последва, заинтригувана въпреки волята си. Стигнаха до другия край на фоайето. През големите прозорци се забелязваше, че светлината на летния ден още не беше помръкнала.
— Най-любопитно е следното — продължи той. — Преди два месеца се срещнах със Зилберг и Клисо в Оксфорд. Трябваше да обсъдя един въпрос с Крейг и го потърсих в кабинета му. Отвори ми вратата, но беше зает. Познах Зилберг и полюбопитствах да разбера коя е тази готина мадама с него. Но Крейг не ми ги представи. Всъщност като че ли се притесни от моята поява… Затова пък е полезно човек да поддържа приятелски връзки със секретарките — секретарката на Крейг впоследствие ми разясни всичко. Оказа се, че Клисо и Зилберг от цяла година провеждали някакви разговори с нейния началник и сега най-сетне се срещнали в Оксфорд.
— Вероятно са планирали съвместна работа — каза Елиса.
Валенте поклати глава.
— С Крейг доста се бяхме сприятелили и той обикновено ми разказваше за проектите, в които участва. Освен това каква съвместна работа може да има между тип като Крейг, който се занимава с ускорители на частици, историк като Зилберг и експерт по умрели маймуни като Клисо? И ако към всичко това добавим Бланес и Марини… какво ще се получи?
— Мешавица?
— Нещо такова или пък секта на почитателите на дявола.
Валенте снижи глас. — Или… нещо много по-екзотично.
Елиса го изгледа.
— Какво искаш да кажеш?
Той се задоволи да се усмихне. Музикален сигнал оповести подновяването на заседанията. Публиката, подобно на железни стружки, привлечени от магнит, се завтече към залата. Валенте направи знак с глава.
— Ето ги всички, погледни ги. Малките патенца след мама Патица: Крейг, Зилберг, Клисо, Марини… Поканата я изпраща Бланес, но парите не са негови… — обърна се към нея. — Сега вероятно ще разбереш защо съм толкова сигурен, че ни „проучваха“… Погледни това…
Беше спрял до един от афишите, поставен на стойка. На него можеше да се прочете на испански и английски: „Първи международен симпозиум. Природата на време-пространството според модерните теории. 16–17 юли 2005 година. Дворец на конгресите в Мадрид.“ Ала Валенте сочеше към нещо друго, изписано с дребен шрифт.
— Спонсориран от… — прочете.
— „Игъл Груп“ — дешифрира Елиса художествено изработения логотип. Буквата „г“ от „Игъл“ беше разположена така, че да се възприема и като инициал на „Груп“.
— Знаеш ли какво е това? — попита Валенте.
— Разбира се. Появи се отскоро, но го споменават доста често — консорциум от предприятия в Европейския съюз, създаден за развитие на науката…
Той се усмихна и я загледа.
— Моят баща ми каза веднъж, че съответствието на Ешелон в Европа е „Игъл Груп“ — обясни.
11
В неделя след последния доклад от сутрешната програма Виктор отново я потърси, за да обядват. Елиса прие поканата, освен всичко друго и защото искаше да разговаря с него. Беше се случило нещо странно.
В онази сутрин Рик Валенте не беше дошъл на симпозиума. Бланес — също. Това двойно отсъствие я разтревожи. Вярно беше, че неделният предобед бе посветен на експерименталната физика и това бе извън преките интереси на Бланес, но Елиса не можеше да не помисли, че изчезването на създателя на „теорията за секвоята“ и на Валенте Шарпе са свързани. Въпреки това засега избягваше да формулира дори пред себе си подозренията, които таеше.
Намериха маса в единия край на препълненото кафене и започнаха да се хранят в мълчание. Докато Елиса се чудеше как да подхване темата, Виктор изтри майонезата от брадичката си и после каза:
— Днес сутринта Бланес се е обадил на Рик и го е избрал за Цюрих.
Неочаквано тя си даде сметка, че е неспособна да преглътне залъка, който беше отхапала.