Затова смръщи вежди, когато разбра, че не я водят там.
Сигурно се намираха на няколко километра на север (на една от табелите бе прочела Дюбендорф), в нещо подобно на малко имение с красиви дървета, добре поддържана морава и луксозни коли, паркирани на входа. Къщата на продуцента. Всъщност ще правят филм. Шофьорът й отвори вратата и свали багажа. Тук ли ще бъда настанена? Ала не й оставиха време за мислене. Някакъв тип, за когото предположи, че ползва услугите на същото шивашко ателие като шофьора (вероятно не беше далеч от истината), я помоли да свали якето си и я погъделичка под мишниците и по крачолите на джинсите с някакъв детектор. Откри ключовете за дома й, нейния мобилен телефон и парите й. Върна й всичко непокътнато и я придружи из някакви помещения, където паркетът отразяваше светлината, сякаш беше езеро с дълбоки води; сетне я предаде в ръцете на друг мъж, който й се представи като Касимир.
Дори и името и заваленият испански, на който говореше, да не го бяха издали, Касимир притежаваше други явни качества, които щяха да й подскажат, че той със сигурност може да е всичко друго, но не и испанец: телосложението му, подобно на вграден гардероб, на когото е бил вдъхнат живот, златистата му коса, бялата му англосаксонска кожа, която контрастираше с черното поло и сивите панталони. Прекрасно изпълняваше ролята си на изтривалка с надпис „Добре дошли“. Дали пътуването й е било приятно? И дали друг път е посещавала Швейцария? Докато я засипваше с тези и още подобни вежливи въпроси, той я въведе в светъл кабинет и я покани да седне при едно писалище от черешово дърво. Зад стола на Касимир един прозорец разкриваше гледка към слънчевия швейцарски ден, а отляво на Елиса (отдясно на Касимир) издължено огледало отразяваше стаята, показвайки образа на друга Елиса с вълниста черна коса, розова тениска с презрамки, изпъкващи на мургавата й кожа върху белите презрамки на сутиена (майка й ненавиждаше подобни „вулгарни“ контрасти), прилепнали джинси и маратонки, а също и на още един огромен Касимир в профил, сплел гигантските си ръце. Тя сдържа смеха си — бе си припомнила едно еротично видео, което беше качила веднъж на компютъра си от интернет, където караха някакво момиче да се съблече в кабинета на продуцент на порнофилми, докато го наблюдава в огледалото. Защото зад това огледало положително някой ме шпионира. Това е търговия с бели жени — оценяват стоката, преди да я приемат.
— Професор Бланес не е тук. — Касимир беше извадил два вида документи — на бяла и синя хартия. — Но щом прочетете и подпишете това, ще отидете при него. Това са общите условия. Четете ги внимателно, защото има неща, които не успяхме да изясним с вас предварително. И ме питайте, ако има нещо неясно. Желаете ли кафе, разхладително…?
— Не, благодаря.
Как се казва на испански — „разхладително“, или „разхладителна“ — изказа колебанията си Касимир с безгрижно любопитство. А когато Елиса разсея съмненията му, добави чистосърдечно: — Понякога се обърквам.
Документите бяха написани на безупречен испански. На бялата хартия пишеше: „Трудови отношения“, а на синята — някакъв код „А6“, но Касимир й обясни за какво става дума.
Синият документ представлява правилата за поверителност. Защо първо не ги прочетете?
Забеляза името си, изписано с главни букви насред безбройните думи в текста, и отново усети тревожно пробождане. Не беше очаквала да види името си вече изписано със същия шрифт като останалата част от документа, а нанесено с химикалка в нарочно оставено непопълнено място. Като видя „ЕЛИСА РОБЛЕДО МОРАНДЕ“, отпечатано с идентични букви като останалите, тя се стресна — сякаш точно тя беше станала причина за написването на целия документ, като че ли прекалено много неща се въртяха около нея.
— Всичко ли е ясно? — попита отново с готовност да услужи Касимир.
— Тук се казва, че няма да имам право да публикувам никаква разработка…
— Така е, за известно време, но само във връзка с изследванията на професор Бланес. Прочетете по-долу: клауза „5C“… „Това ограничение се отнася само за настоящото изследване и за срок не по-малък от две години“, но това не пречи да публикувате трудове заедно с професор Бланес или с който и да било друг професор, ако те са свързани с други теми. А сега погледнете следващата клауза. Предоставя ви се възможност да разработите докторска теза с професор Бланес, при условие че не е свързана с темата от споменатия период… Ако прочетете белия документ, където пише „Размер на стипендията“… ще видите, че тя е доста голяма. И не включва настаняването, което е безплатно — единствено разходи за храна и лични разходи… Ще ви се изплаща всеки месец като заплата до декември тази година включително.