Друг, много по-студен глас, й говореше от синята хартия със заглавия, които тя почти не разбираше: „Норми, свързани с научните изследвания и сигурността на държавите — членки на Европейския съюз“, „Норми за поверителност след изтичане срока на договора“, „Наказателни аспекти на разкриването на държавна тайна и класифицирана информация“… Но не тези изрази я тревожеха най-много, а вежливата настойчивост на Касимир, упорството му да я убеди да не се безпокои, търпението, с което й поднасяше всичко на достъпни порции, за да може да погълне съдържанието на цялата чиния, без да се противи.
— Ако искате да ви оставя сама да го прочетете на спокойствие…
Вдигна поглед и замижа, защото светлината нахлуваше през прозореца. Даде си сметка за нещо, което не беше забелязала досега — нима беше възможно? Касимир носеше очила. Кога ги беше сложил? С тях ли беше от самото начало? Умът й дълбаеше около този и други въпроси и я караше да се чувства объркана.
— В какво се състои работата?
— Ще помагате на професор Бланес.
— Но в какво?
— В неговите изследвания.
Потисна изнервения си смях. От огледалото другата Елиса я гледаше злобно.
— Искам да знам какви изследвания ще трябва да правя с професор Бланес.
— А, нямам никаква представа. — Касимир се усмихна. — Не съм физик.
— Да, но аз бих искала да знам какво ще трябва да правя, ако нямате нищо против.
— Веднага ще го узнаете. Щом подпишете условията, ще задействаме всичко ей „сегинка“… „Сегинка?“ — Поколеба се и се поправи: — „Сегичка“.
Този път Елиса не сподели шеговитостта му.
— Кои условия?
— О, исках да кажа, щом чисто и просто подпишете.
Това е като разговор между глухи. Каза си, че ако майка й я видеше в този момент, би разпознала Злобна-усмивка-номер-едно-на-Елиса-Робледо. Ала господин Касимир не беше майка й и също се усмихна.
— Вижте, нямам намерение да подписвам, преди да съм наясно какво ще трябва да правя.
Като покорно огледало (или ехо на нейното поведение), Касимир прояви раздразнение:
— Вече ви обясних, ще помагате в изследванията на професор Бланес…
Какво означава „ИГ сигурност“? — промени тя тактиката и посочи някакъв ред на бялата хартия. — Пише го навсякъде. Какво е това?
— О, основната компания, която финансира проекта. Това е консорциум от няколко изследователски организации…
— „ИГ“ „Игъл Груп“ ли означава?
— Това са инициалите. Но аз не работя за тях и не знам.
Оо, колко сте хитър, господин Оо. Елиса реши да забрави за учтивостта и да изстреля право в лицето на господин „Оо“ дъжд от сачми.
— Вие ли ме следяхте през последните седмици? Вие ли поставихте предавател в мобилния ми телефон и ме накарахте да отговарям на въпросник от петдесет въпроса?
С удоволствие видя как усмивката и спокойствието на този тип се изтриват напълно от лицето му, отстъпвайки място на обърканост. Очевидно беше, че получените инструкции са имали предвид по-смирени клиенти, или пък той я беше подценил, смятайки, че като момиче ще се поддаде по-лесно на манипулиране.
— Извинете, но…
— Не, вие ме извинете. Мисля, че вече знаете доста относно скромната ми особа. Сега е мой ред да искам обяснения.
— Госпожице…
— Искам да говоря с професор Бланес. В крайна сметка ще работя с него.
— Вече ви казах, че не е тук.
— Добре, настоявам някой да ми каже поне върху какво точно ще работя.
— Няма да узнаете това — изрече друг глас на съвършен английски.
Мъжът току-що бе влязъл през една врата до огледалото, зад Елиса. Беше висок и слаб и носеше безупречно ушит костюм. Русата му коса бе прошарена на слепоочията, а мустакът му беше старателно оформен. С него се беше появил още един мъж — нисък и як. Значи е вярно, шпионирали са ме. Сърцето й се сви.