Всички и всеки един от тези дребни детайли изградиха спомена за нейните преживявания от най-краткия ден и най-дългата нощ в живота й (пътуваха в посока изток). С тези късчета през следващите години тя щеше да се мъчи да пресътвори един петчасов полет със самолет и хеликоптер.
Ала от всички спомени, които ръждата на времето караше да помръкнат, един остана незаличим, отчетлив докрай и тя го възстановяваше непокътнат всеки път, когато се сещаше за онова приключение.
Думата върху корицата на папката, която Картър извади от куфарчето.
Тази странна дума представляваше повече от всичко друго визуално обобщение на въпросния ден. Последвалите събития щяха да направят така, че тя никога да не я забрави.
„Зигзаг“.
13
„Представете си някой, копнеещ да проумее всичко, което аз съм видял“ — тази любопитна фраза се четеше на английски под рисунка, на която беше изобразен мъж, съзерцаващ два светлинни кръга в небето. Търсеше да си облече някаква дреха, когато въпросната рисунка привлече вниманието й. Представляваше ваденка, поставена на стената на леглото й откъм главата, която тя не беше забелязала дотогава.
И точно тогава се случи онова нещо.
Не става дума за някаква разумна мисъл, а за нещо като физическо усещане, някаква топлина в слепоочията й. Беше съблечена и това изостри тревогата й. Обърна глава и погледна към вратата.
И видя очите.
Не бе като да не го беше очаквала. Бяха я предупредили, че е възможно подобно нещо да се случи — в Нуева Нелсон надали щеше да може да се наслаждава на неприкосновеност на частния си живот. Беше й го казала госпожа Рос предната вечер, посрещайки я на песъчливата земя, където хеликоптерът се беше приземил (всъщност тази нощ — часовете се объркваха в главата й). Госпожа Рос наистина се беше държала много внимателно, дори сърдечно: усмивката, с която я посрещна на слизане от самолета, почти докосваше златистите обеци с форма на детелина, увиснали на ушите й. Протегна и двете си ръце.
— Добре дошла в Нуева Нелсон! — възкликна възторжено, когато се отдалечиха от оглушителния рев на витлата — човек би казал, че пристига на някакво грандиозно празненство и че тази жена е натоварена със задачата да посреща гостите и да организира забавленията.
Но не ставаше дума за празненство. Мястото беше много тъмно и горещо, точно така — тъмно и горещо, и светлини от прожектори се движеха, осветявайки части от бодлива тел. Морски бриз, неприличащ на никой друг от предишни брегове, разроши косата й и при все че имаше тапи в ушите си, тя дочу странни шумове.
— Намираме се на около сто и петдесет километра на север от архипелага Чагос и на приблизително триста километра на юг от Малдивските острови, в средата на Индийския океан — продължи госпожа Рос на английски, докато с подскоци се придвижваше през пясъка. — Островът е бил открит от португалец, нарекъл го Ла Глория, но след като станал британска колония, бил прекръстен на Нуева Нелсон. Принадлежи към BIOT (Британски територии в Индийския океан) до 1992 година, но понастоящем е част от владения на консорциум на Европейския съюз. Това е благословен рай, сама ще се убедиш. Въпреки че не бива да очакваш кой знае какво — островът е по-малък от дланта ти, някакви си единайсет квадратни километра.
Бяха прекосили бодливата тел през нещо като врата в заграждението, която един войник (не полицай, а въоръжен до зъби войник; тя никога не беше се доближавала толкова до човек, оборудван с подобно оръжие) държеше отворена. Елиса се обърна, за да види дали господин Картър ги следва, но видя само двойка войници до хеликоптера, от който току-що беше слязла.