Независимо от всичко, ентусиазмът не я беше напуснал. Бе станала много преди предвидения час, след като забеляза светлина през един стъклен правоъгълник на стената в дъното, и беше зяпнала от изненада, когато се показа навън. Едно е да знаеш, че си на остров, а друго, съвсем различно — да съзерцаваш тъмния хоризонт на надигащи се вълни, които се полюшват почти на един хвърлей разстояние от теб, отвъд преграда от бодлива тел, палми и плаж.
После реши да вземе душ и свали тениската и бикините си, без да мисли за шпионки и каквото и да е наблюдение. Банята беше точно толкова широка, колкото да не удря коленете си в стената, докато седеше на тоалетната чиния, но въпреки това водата, обливаща тялото й и падаща в металното корито без завеси, й се стори прекрасна, със съвършена температура. Видя кърпа и се избърса. Излезе от банята, докато още се изтриваше, и с навъсено чело разгледа шпионката — беше тъмна. Не обичаше да е на показ, но пък нямаше да променя навиците си сега. Захвърли кърпата на… на някакво проклето място (къде, мамка му?) и отвори ципа на куфара си, за да извади дрехи. Тогава забеляза украсата на стената, която беше откъм главата на леглото й — ваденки и картички бяха поставени там, сякаш за да придадат по-приятен вид на облицования с алуминий куб, който й служеше за подслон. Пристъпи, за да разгледа тази, която най-много й хареса, и изведнъж изпита онова странно усещане и забеляза очите в шпионката на вратата.
Случи се тогава.
Едновременно с това отскочи, прикривайки се, подобно на оскърбена девица.
Точно в този миг в ума си за пръв път усети някакво предчувствие за мрак.
— Добре дошла в Нуева Нелсон, въпреки че, предполагам, вече са те поздравили.
Позна го, преди да го е видяла да влиза. Помисли си, че би познала тези воднистосини очи, където и да са — насред Индийския или Тихия океан, или пък на Северния полюс. Същото се отнасяше и за гласа му.
Рик Валенте влезе в стаята и затвори вратата. Беше облечен с тениска и зелени бермуди, които добре се съчетаваха, въпреки че ни най-малко не приличаха на дрехите, които носеше обичайно („Като че ли и за него е било изненадващо това пътуване до острова“ — помисли тя); в ръцете си държеше две димящи канички. Четвъртитото му лице беше разтегнато в усмивка.
— Поисках стая с двойно легло, но нямаха. Ще се задоволя да те виждам така всяка сутрин. Всъщност, ако търсиш кърпата, ето я тук, на земята. — Посочи от другата страна на леглото, ала не направи никакъв жест да я вдигне. — Съжалявам, ако съм те изплашил, но знаеш, че тук усамотението е забранено със закон. Това тук е нещо като сексуална комуна, всеки си доставя удоволствие с всеки. Климатът също благоприятства това — нощем изключват климатиците. — Остави каничките на писалището и извади от издутите си джобове две картонени чаши и четири триъгълни сандвича, завити в целофан.
Застанала права до прозореца, все още прикривайки се с ръце, Елиса усети леко безволие. Валенте беше единственият трън, забит в нейното щастие. Естествено, той си беше такъв, какъвто обикновено, неизменно целящ да я унижи, и изглеждаше, че се чувства в собствени води, вероятно заради лекотата, с която беше успял да я накара да се изчерви. Така или иначе, тя бе очаквала да се срещне с него рано или късно (е, вярно е, че не беше предвиждала да е гола) и имаше прекалено много неща, за които да мисли, за да се тревожи за нещо толкова незначително като това, че я беше видял разсъблечена.
Въздъхна, свали ръце и тръгна, като че ли нищо не се беше случило, към кърпата. Валенте я наблюдаваше развеселен. Накрая поклати глава, сякаш я оценяваше.
Не е зле, но не бих ти дал десет, дори не и десет без четири стотни, заслужаваш максимум седем. Тялото ти е… как да го определя? Прекалено зашеметяващо, пищно… с изобилие от жлези и заоблености… На твое място бих обръснал слабините си.
— Радвам се да те видя, Валенте — отвърна тя с безразличие и му обърна гръб, увита в кърпата. Продължи да рови из куфара си. — Струва ми се, че се събираме в девет и половина.
— С удоволствие ще те придружа, но предположих, че няма да ти хареса да закусваш с непознати и затова реших да споделя закуската си насаме с теб. Какво предпочиташ — шунка и кашкавал, или пиле?