Колкото до закуската насаме, беше прав. Бе гладна и нямаше желание да започне сутринта със запознанства и размяна на поздрави.
— Кога пристигна? — попита го, след като избра пилето.
— В понеделник. — Валенте й показа каничките: бяха пълни до половината с кафе.
— Със или без захар?
— Без.
— За мен също. Споделям горчивината ти.
Елиса беше извадила тениска с презрамки и къси панталонки, които, за щастие, бе пъхнала в багажа си за през свободното време в Швейцария.
— Какво означава всичко това? — запита. — Знаеш ли?
— Казах ти вече: сексуален експеримент. Морските свинчета сме ние.
— Питам те сериозно.
— И аз съм сериозен. Отнето ни е правото на усамотение и сме принудени взаимно да си гледаме задниците, напъхани в метални клетки на някакъв остров в Индийския океан с тропически температури. На мен това ми звучи като секс. Що се отнася до останалото, знам толкова, колкото и ти. Смятах, че Бланес е в Цюрих и бях силно изненадан, когато ме доведоха тук. После се изненадах още повече, когато разбрах, че ти също ще дойдеш. Сега вече свикнах с изненадите — те са част от живота на островитяните. — Вдигна каничката си. — За нашия бас.
— Вече няма никакъв бас — отвърна Елиса. Отпи глътка кафе и й се стори отлично. — Квит сме.
— Не се надявай. Победителят съм аз. Вчера Бланес ми каза, че твоите идеи за променлива на локално време са смешни, но че си прекалено добра, за да не бъдеш избрана, и аз нямаше какво да му възразя. А сега, след като вече имам познания за причината, не мога да не се съглася с него.
Елиса се нахвърли лакомо върху сандвича си.
Ще ми кажеш ли най-сетне какво точно знаеш? — попита. Знам единствено, че нищо не знам. Или много малко. — Валенте нагълта закуската си на два залъка. — Зная, че от самото начало бях прав и че работата, каквато и да е тя, е наистина дебела… Толкова дебела, че не искат да я огласяват. Затова са потърсили студенти като нас, разбираш ли, скъпа? Непознати имена, които да не засенчват техните… Колкото до останалото, смятам, че събранието и девет и половина ще има за цел да запълним празнините и информацията. Ала ще те попитам, подобно на Господ, който запитал Соломон: „Какво точно искаш да знаеш?“ Знаеш ли какво се прави с мръсните дрехи?
— Това вече мога да ти кажа. Ние сами си ги перем. В кухнята има пералня, сушилня и дъска за гладене. Наше задължение е освен това да си оправяме леглата и да почистваме стаите си, да мием съдовете и да се редуваме за готвенето. И искам да ти кажа, че момичетата имате допълнителна работа вечер, тъй като сте длъжни да задоволявате мъжете. Сериозно: експериментът на Бланес има за цел да провери дали хората могат да понесат семейния живот, без да изгубят разсъдъка си… Сутиен ли ще си слагаш? Ама, моля ти се!… Всички момичета си носят гърдите свободно! Все пак сме на остров, скъпа!
Елиса не му обърна внимание и влезе в банята, за да се облече.
— Кажи ми — рече, докато вдигаше ципа на късите си панталонки, — през цялото ли време на острова ще трябва да те понасям?
— Става дума за около единайсет квадратни километра заедно с езерото, така че не се притеснявай. Има достатъчно пространство, за да не си виждаме муцуните.
Тя се върна в спалнята. Рик я наблюдаваше от леглото, сърбайки кафето си.
— Понеже се сбъдна желанието ми да те видя без дрехи, може би е време да ти разкрия истината — подхвърли. — Не Бланес ми се обади в неделя, а Колин Крейг, приятелят ми от Оксфорд. Бил съм кандидатът, определен от него, той вече ме бил избрал без мое знание и затова ме проучвали и наблюдавали. Проучвали и теб, като друг възможен кандидат — този път от страна на Бланес, — при все че той още не те бил избрал окончателно. Но след като прочел курсовата ти работа, всички съмнения отпаднали. — Усмихна се на изненадата, която тя не можеше да скрие. — Ти си булката на Бланес.
— Какво?
Развеселен от изражението на Елиса, Валенте добави:
— Ти беше права, скъпа: променливата с локално време представляваше ключът, а на нас и през ум не ни минаваше.
Облаци, големи като претъпкани със зърно чували, закриваха слънцето и голяма част от небето. Въпреки това не беше студено, а въздухът бе плътен и лепкав. Под тези небеса пейзажът, който се разкри пред очите й, я очарова — ситен пясък, кичести палми, тропическа гора отвъд малкото летище за хеликоптери и сивкаво море, обграждащо всичко това.