В онзи момент обаче той съвсем не се усмихваше. Елиса се сещаше за причината. Може би нему се е паднала задачата да говори по неприятната част.
Още при първите думи на немския историк и учен тя разбра, че не греши.
— Казвам се Райнхард Зилберг и специалността ми е философия на науката. Бях поканен да участвам в проекта Зигзаг като консултант по всички въпроси, които не представляват физика, но имат огромно значение. — Направи пауза и раздвижи крак, сякаш очертаваше рисунка върху металния под. — Този проект, вече знаете това, е квалифициран като строго секретен. Никой освен нас самите не знае, че сме тук — нито колегите, нито приятелите, нито семействата ни, нито дори мнозина от директорите на „Игъл Груп“. Естествено, не можем да мамим научната общност, но посредством конгреси и статии й подхвърлихме няколко морковчета. Знаят, че от секвоята се прави дървен материал, така да се каже, ала не познават начина, по който се извършва това. Така че този проект е единствен по рода си в света, поне засега. Ние сме подбрани след щателно проучване на живота, интересите, приятелите и търсенията ни. Ще работим върху нещо, в което никой няма предварителен опит. Ние сме пионери и са ни нужни специални мерки за сигурност, поради… различни причини. — Направи друга пауза, загледан отново в движенията на крака си. — На първо място, дори и за миг не си помисляйте, че ще гледате филми на този екран. В киното наблюдаваме сцената на смъртта на Цезар например, като че ли на видеозапис, направен от някой любител от римската епоха. Но изображенията на разтворените краища на времевите струни не са филми, те не са дори филми от реалния живот, те са миналото. Можем да ги наблюдаваме на екран, подобно на филм, да ги записваме на DVD, също както и филм, но винаги трябва да помним, че става дума за разтворени времеви струни, от които сме извлекли информация. Нашето „убийство на Цезар“ ще бъде самото събитие, такова, каквото е било и е останало запечатано завинаги в светлинните частици, отразили действителната сцена, тоест действителното минало. Това поражда съответни последици. Не ни е известно какво би се случило например с личности или събития, които са част от нашата култура или нашите идеали. Бяха проведени тайни изследвания, но все още няма изводи. Така например дали бихме могли да видим Исус Христос, Мохамед или Буда…, просто да ги зърнем, сигурни, че това са точно те… Или пък нещо повече: да открием аспекти от живота на тези велики пророци, противопоставящи се на идеите, които съответните религиозни институции в продължение на векове са се старали да превърнат във вяра на милиони хора, включително и на мнозина от нас. Всичко това ни дава предостатъчно основания, за да придадем на проекта Зигзаг секретен характер. Ала има и друга причина. — Направи пауза и премигна. — Бих искал да ви обясня, като ви покажа ново изображение. То е единственото, което успяхме да получим, освен това на Здравата чаша. Повечето от вас не знаят за съществуването му… Жаклин, доста ще се изненадаш… Колин, би ли бил така добър да…?
— Естествено.
Крейг отново натисна няколко клавиша. Този път светлината в залата угасна. Някой каза в мрака (Елиса позна гласа на Марини): „Прескочи рекламите, Райнхард.“ Ала този път не последва смях. Разнесе се гласът на Зилберг, чийто силует започна да се очертава в полумрака на фона на единствената светлина, идваща откъм конзолата с компютъра.
— Изображението беше получено посредством системата, за която Колин ви разказа преди малко: картините бяха изпратени по сателит, изчислихме необходимата енергия, за да се разтворят краищата на времевите струни, и ги подложихме на обработка…
Екранът се освети. Появиха се избелели цветове в червена тоналност.
— Цветът може да се обясни с факта, че „миналият“ край на струната се намира в триизмерно място, отстоящо според мащабите на вселената на почти един милион светлинни години от нас и продължаващо да се отдалечава — обясни Зилберг, — така че се наблюдава отклонение към червеното, подобно на други небесни тела. Но в действителност това място е на Земята…
Ставаше дума за пейзаж. Камерата снимаше над планинска верига. Планините изглеждаха достъпни, дори малки, а между тях се открояваха кръгли долини и сферични скали. Всичко изглеждаше като гарнирано от изкусен сладкар с кувертюра от разбита сметана.