— Не мога да повярвам. Да не би да се сваля и с войниците? — Лицето на младата палеонтоложка, на два милиметра от нейното, беше толкова почервеняло, че Елиса си помисли, че ще експлодира. Хвърли малко пясък на рамото й.
— Млъквай, развратна рускиньо. Отивам да се топна. Подобни гледки ме възбуждат.
Запъти се към брега, без да гледа към двойката, легнала в пясъка на трийсет метра вдясно.
Тази нощ чу шумове. Стъпки по коридора.
Скочи от леглото и надникна през шпионката. Нямаше никого.
Стъпките утихнаха.
Взе ръчния си часовник от нощното шкафче и натисна светлината на циферблата — беше един и дванайсет, все още рано, но всъщност късно за режима и навиците пи екипа от учени в Нуева Нелсон. Вечеряха в седем, а и девет и половина всички се приготвяха за лягане, тъй като осветлението угасваше в десет. Тя обаче продължаваше да страда от безсъние. Мислеше за войници, които безшумно се движат, за войници-сенки без лица, които се плъзгат по тъмните коридори, минавайки покрай шпионката й… Мислеше също за Валенте и Рейтер, въпреки че не можеше да си обясни защо.
Стъпки. Сега вече да. Съвсем ясни. В коридора.
Открехна вратата и се показа, оглеждайки се в двете посоки.
Никой. Коридорът беше празен, а вратата към другото крило — затворена. Стъпките отново бяха заглъхнали, но на нея й хрумна възможно обяснение. Идват откъм неговата стая. Или от нейната.
Подчинявайки се на внезапен порив (какво дете си, би казала майка й), излезе в коридора, без да се облече. Спря първо пред съседната врата на Надя и надникна през шпионката. Надя лежеше в леглото си — бялата й коса така отчетливо се открояваше на светлината на електрическите крушки отвън, че приличаше на пътен знак. Позата й с крака, омотани в чаршафа, показваше, че от известно време спи. Изглеждаше като зародиш, сгушен в утроба. Елиса се усмихна. Спомни си един разговор между тях на плажа предишната събота и неделя.
— Бих искала да стана майка — беше заявила Надя, поддавайки се на някакъв изблик на откровение.
— Какво означава това?
— Нещо, което от време на време ни сполетява нас, палеонтоложките. Представлява отглеждане на зародиш в корема след оплождане от мъжкар.
— А пък аз предпочитам да стана търтей — отвърна тя, изтегната сънено на кърпата.
— Наистина ли не ти се иска да имаш деца, Елиса?
Въпросът й се стори абсурден. И си помисли колко е абсурдно, че го възприема като абсурден.
— Още не съм се замисляла — отвърна, ала Надя реши, че тя се шегува.
— Слушай, това не е математическа задача. Или го искаш, или не.
Елиса беше прехапала устни, както когато бе погълната от изчисления.
— Не, не искам — беше отсякла накрая, след дълго мълчание, а Надя бе поклатила глава своята нежна глава с ангелски коси.
— Ще те помоля за нещо — й каза, — преди да умреш, завещай черепа си на Университета в Монпелие. За Жаклин и мен ще е истинско удоволствие да го изследваме, кълна ти се. Не се срещат често екземпляри от женски fisicus extravangantissimus.
Върна се към действителността — беше в първите часове след полунощ и тя стоеше в коридора само по бикини и шпионираше другарите си. Представи си ги как стават от леглата си и откриват fisicus extravangantissimus, женски екземпляр, да наднича по долни гащи в шпионката. Стъпките вече не се чуваха. Все още усмихната, отиде на пръсти до стаята на Рик Валенте. Металният под беше освежаващо хладен в контраст с горещината, която обливаше тялото й. Надникна през шпионката.
Всичките й предишни мисли се изпариха. На светлината, проникваща през прозореца, тя ясно различи слабата фигура на Валенте Шарпе просната в леглото, с неговия кокалест гръб и бели слипове.
Остана за миг загледана в него. Сетне се отправи към последната стая. Онази купчина, свита под чаршафите, трябва да беше Розалин, стори й се, че дори съзира кичури от кестенявата й коса.
Разтърси глава и се върна в стаята си, питайки се какво беше очаквала да види. Превръщаше се в шпионин.
Осъзна, че неимоверното усилие, необходимо за първата й задача на острова, си имаше цена. В нормалния живот знаеше как да се справя в подобни моменти на преумора — разходки, спорт, а когато и това не се окажеше достатъчно, се отдаваше на самотните си еротични фантазии. Но в света в Нуева Нелсон, лишена от възможност за уединение, тя се чувстваше някак объркана.