Клисо кимна утвърдително. На Елиса примерът й се стори изключително подходящ.
— Но какво би се случило, ако отворим струни отпреди, да кажем, седемдесет години? На нашата рисунка „мостът“ би се скъсил още повече. А ако опитаме с периоди от десет, или пет… или отпреди една година… — Марини начерта други криви. Последния период изобрази с плътна вертикална линия. Схемата беше пределно ясна.
— Разбирам — каза Клисо, — накрая не би имало никакъв „мост“. Двете събития биха се слели.
— Точно така — преплитане. — Марини посочи дебелата вертикална линия. — Колкото по-малко е разстоянието във времето, толкова повече нараства възможността от взаимодействие с настоящето. Този чертеж е много опростен, тъй като истинското обяснение е математическо, но мисля, че ще ти помогне да разбереш…
— Напълно.
Рик Валенте се отдалечи от прозореца и отиде в кухнята. Веднага между него и Розалин се завърза разговор. Елиса не можеше да чуе какво говорят.
— Затова не дават основания за тревога събития отпреди петстотин или хиляда години — каза Бланес, — но не бихме искали да повторим случая със Здравата чаша…
Последва кратко мълчание.
— Случило ли се е нещо по време на експеримента със Здравата чаша, което ние да не знаем? — попита Клисо.
— Не, не — отговори припряно Бланес. — Исках просто да кажа, че никога повече няма да поема такъв риск…
В кухнята се чуха леко повишени гласове. Всички се обърнаха натам и видяха, че Валенте им се усмихва, докато Розалин, червена като домат, ги гледаше намусено.
— Спор между приятели — каза Валенте и разпери ръце.
Вратата на трапезарията се отвори.
Елиса очакваше да види Надя, или пък Рос, ала не беше нито една от двете. Глас, който не бе чувала от няколко дни, отекна в цялата зала.
— Мога ли да поговоря за минутка с вас? — попита Картър.
— Как си?
— По-спокойна.
Стаята на Надя Петрова тънеше почти в пълен мрак, едва-едва осветена от малка лампа с батерии на нощното шкафче. Елиса предположи, че госпожа Рос, която шеташе нещо из банята, й я е донесла. Зарадва се, когато видя, че приятелката й действително изглеждаше по-добре и че явно се радва на посещението й. Надя не беше от хората, които прикриват чувствата си. Приседна на ръба на леглото го и й се усмихна.
Това, което изобщо не ми харесва, са тези лампи. — Госпожа Рос, както винаги весела, излезе от банята с малка стълба. — Не само че са изгорели крушките, а и фасонките са прегорели. Кога казваш стана това, Надя? Снощи ли? Колко странно, и при Розалин се случи същото онзи ден… Трябва да е от връзките. Съжалявам, но не мога да го поправя сега.
— Не се притеснявайте, ще гледам да се оправя някак с тази лампа вечер. Благодаря.
— За нищо, миличка. Ще се опитам да говоря с господин Картър. Струва ми се, че разбира от електрически контакти.
Когато госпожа Рос затвори вратата, Надя се обърна към Елиса и нежно погали ръката й.
— Благодаря ти, че дойде.
— Исках да те видя, преди да си легна. И да ти разкажа последните клюки. — Надя изви почти белите си вежди, докато я слушаше. — Картър току-що ни каза, че по сателита е получил информация, според която силна буря наближава към Нуева Нелсон, тайфун, който ще стигне дотук в средата на седмицата, но най-страшно ще бъде в събота и неделя. Сегашните дъждове са само прелюдия. Добрата новина е, че ще имаме принудителна ваканция. Нима да ни бъде позволено да работим на Сюзън, нито да ползваме нови телеметрични картини, а през почивните дни в края на седмицата също няма да можем да включим компютрите, да не би главният генератор да излезе от строя и да трябва да се пусне другият, който е авариен. Не се безпокой, глупавичката ми — побърза да добави, като видя изражението на приятелката си. — Картър уверява, че ще има електрически ток и светлина…
Изражението на Надя изтри усмивката от лицето й. Когато заговори, гласът й звучеше така, сякаш някакъв непознат я бе стреснал посред нощ и я бе накарал да изрече тези думи.