Това обяснение като че ли имаше ефект върху младата палеонтоложка. Останаха за момент загледани една в друга.
— Може би си права… Но беше ужасен сън.
— Спомняш ли си нещо друго?
— Не… Приближи към мен и… Мисля, че припаднах, като го видях… После се озовах в леглото…
— Виждаш ли? — каза й Елиса.
Надя отново стисна ръката й.
— А не мислиш ли, че може да има и някой друг, освен войниците, Картър и нас?
— Какво искаш да кажеш?
— Някой друг… на острова.
— Невъзможно е — отвърна Елиса изтръпнала.
— А ако има някой друг, Елиса? — настоя Надя. Стискаше ръката й с такава сила, че й причиняваше болка. — А ако на острова има някой друг, за когото да не знаем?
18
Серджо Марини умееше да прави фокуси — беше способен да извади банкнота от ухото ти, да я скъса през средата и да я слепи отново с дясната си ръка, сякаш пазейки лявата за по-сериозни неща. Колин Крейг беше записал на своя преносим компютър последните големи мачове на „Манчестър“ и обикновено гледаха с Марини, когато предаваха международни футболни срещи. Жаклин Клисо показваше на всички снимки на петгодишния си син Мишел, на когото пишеше забавни имейли, а после сядаше и даваше разумни съвети на Крейг, комуто предстоеше за пръв път да стане баща идната година, Черил Рос от две години беше баба, ала не плетеше чорапи, нито пък месеше сладки, а обсъждаше политиката и с особена наслада критикуваше „този кръгъл глупак“ Тони Блеър. Райнхард Зилберг наскоро беше загубил брат си, починал от рак, и колекционираше лули, при все че рядко пушеше. Розалин Рейтер четеше Льо Каре и Лъдлъм, въпреки че през август най-голямата ù страст беше Рик Валенте. А самият Рик Валенте не спираше да работи, където и да се намираше и по всяко време; беше престанал да се вижда с Розалин, дори не се разхождаше с Марини и Крейг, тъй като използваше всеки миг за труд. Надя Петрова разговаряше и се усмихваше — пазеше се никога да не остава сама. Давид Бланес пък обичаше усамотението, за да може да пресъздава лабиринтите на Бах на пианото. Пол Картър правеше упражнения на лоста и лицеви опори — до бетонното покритие. По това приличаше на нея, въпреки че нейните занимания бяха да тича по плажа и да плува, когато не валеше и не духаше силен вятър. Бергети играеше на карти с Марини. Стивънсън и колегата му Йорк, който също бе англичанин, гледаха футболните предавания заедно с Крейг. Мендес беше много забавен и разсмиваше Елиса със смешни историйки, които от устата на някой друг биха звучали доста глупаво. Тайландецът Ли беше запален по музика в стил „Ню Ейдж“ и електронни машинарийки.
Ето такива бяха колегите й. Така изглеждаха единствените шестнайсет жители на остров Нуева Нелсон между юли и октомври 2005 година.
Тя никога нямаше да забрави онези обикновени занимания, които ги характеризираха, давайки им минало и самоличност.
Никога нямаше да забрави. Поради множество причини.
Сутринта във вторник, 27 септември, Елиса узна една новина, която много я развълнува. Съобщи й я госпожа Рос (която според определението на Марини беше нещо като „Бюро справки“, понеже „знаеше всичко за всекиго“) по време на обеда. В остатъка от времето за храна Елиса не престана да мисли дали да действа, или не, като се мъчеше да си представи възможните последици.
Накрая взе решение да си сложи дълги панталони. Можеше и да изглежда глупаво („детинщина“, би възкликнала майка й), но нямаше желание да му се яви по шорти.
Когато следобеда застана пред кабинета му, чу чирикането на две птички, които подскачаха по клавиатурата. Прокашля се, за да изчисти гласа си. Почука на вратата. Когато я отвори, си обеща, че ще запази завинаги в съзнанието си образа на този учен, седнал пред електронното пиано с лице, озарено от видението на някакъв собствен рай, където дори за физика нямаше място. Спря на прага и остана заслушана, докато той не спря да свири.
— Прелюдия към първа част в си бемол мажор — поясни Бланес.
— Прекрасно е. Не исках да ви прекъсвам.
— Хайде, хайде, влез и не говори глупости.
Въпреки че няколко пъти беше идвала в този кабинет, се усети напрегната. Винаги изпитваше притеснение, когато влизаше тук. Виновни за това бяха отчасти малките размери на помещението, както и огромният брой натрупани предмети, включително пластмасовата дъска, преливаща от уравнения, масата с компютъра, електронното пиано и етажерката с книги.