Тя се замисли.
Струва ми се, че това е мнението на един самонадеян пуяк — изрече с онова свое изражение, когато искаше ма изглежда „жестока“.
Този път и двамата избухнаха в смях.
— Едно на едно — каза Бланес и се изчерви. — Сега обаче ще ти обясня защо мисля, че съм прав. — Прокара ръка по лицето си и Елиса изведнъж разбра, че предстои да каже нещо сериозно. В кабинета нямаше прозорци, но барабаненето на дъжда и бръмченето на климатика се процеждаха през металната облицовка на стените. За миг се чуваха само те. — Запознавала ли си се някога с Алберт Гросман?
— Не, никога.
— На него дължа всичко, което знам. Обичам го като баща. Винаги съм вярвал, че връзката между преподавател и ученик в нашата специалност е много по-силна, отколкото в други.
Това е съвсем вярно, помисли Елиса.
— Ние идеализираме нашите преподаватели до невероятни предели и едновременно с това се стремим да ги задминем. Мисля, че това се дължи на самотата в нашия труд. Отдалите се на теоретична физика приличаме на чудовища, затворени в леговищата си… Преобразяваме света на хартия, Господи, ние наистина сме опасни… Но нека не се отклонявам от темата… Гросман е здрав, як тевтонец, преливащ от жизненост. Вече е пенсионер. Наскоро му откриха рак… Никой не знае за това, така че си мълчи… Казвам ти го, за да разбереш що за човек е. Не обръща никакво внимание на болестта и изглежда поздрав от мен, без да преувеличавам. Твърди, че ще живее още дълги години и му вярвам. През 2001 година вече беше пенсионер, но в нощта, когато получихме изображението на Здравата чаша, отидох у тях, за да му съобщя новината. Очаквах да се зарадва, да ме поздрави. Вместо това той ме погледна и каза: „Не, Давид“, толкова тихо, че приличаше на дихание. Сетне повтори: „Не, Давид, не прави това. Миналото е забранена зона. Не дръзвай да навлизаш в непозволеното.“ Струва ми се, че тогава разбрах защо се е пенсионирал. Физик, посветил се на теоретичната физика, се пенсионира, когато започне да мисли, че откритията са забранени. — Съзерцаваше белите и черните клавиши с огромно внимание. След кратка пауза добави: — Така или иначе, Гросман като че ли беше прав в едно. В онзи момент ние не знаехме нищо за Въздействието. Но нямам предвид само това, а също и компанията, която финансира проекта Зигзаг.
— „Игъл Груп“ — каза Елиса.
— Именно. Но това е само върхът на айсберга. А отдолу… какво ли има там? Запитвала ли си се някога? Аз ще ти отговоря — правителствата. А под тях? Бизнесът. Въздействието е извинение. Това, което „Игъл“ иска на всяка цена да скрие, е интересът на военните към този проект.
— Какво?
— Помисли малко. Нима смяташ, че всички пари по издръжката на Зигзаг произлизат от страстта, която будят древните Троя и Египет или животът на Исус? Не бъди наивна. Когато Серджо и аз им показахме Здравата чаша, в главите на йерарсите светнаха неонови лампички: „Как можем да използваме това срещу врага?“ — беше първият проблеснал въпрос в извратеното им мислене. И също така: „Как да попречим врагът да го използва срещу нас?“ Това беше вторият въпрос. Колкото до Христос, фараоните и императорите, това са интересни резултати, но в никакъв случай не са решаващи в общата равносметка.
Елиса премигна. Подобна възможност не бе минавала през ума й. Дори не можеше да си представи по какъв начин точно военните биха могли да използват наблюдението на далечното минало. Но Бланес започна с пръстите на дясната си ръка да отмята възможностите, които внесоха яснота в недоумението й:
— Шпионаж. Улавяне на изображения от космоса, способни да показват не само случващото се в момента, но и случилото се преди десет месеца или десет години, без неприятелят дори да подозира, че е бил шпиониран. Това е полезно при събиране на сведения за лагерите за подготовка на терористи, които често менят местоположението си: днес са на едно място, утре — на друго и никъде не оставят следи… Или пък за изясняване на покушения. Няма значение, че бомбата вече се е взривила — заснема се районът и се търси какво се е случило в дните преди взрива, докато не се открият виновните и начинът, по който са действали.
— Боже мой.
— Да, Боже мой. — Бланес присви устни. — Вездесъщото и всевиждащо Божие око. Биг Брадър във Времето. Към това можем да добавим промишления и политически шпионаж, търсенето на доказателства за скандали по свалянето на този или онзи президент и ръководител… Това е надпревара във времето между Европа, която финансира проекта, и Съединените щати, които със сигурност са предприели на някой тихоокеански остров своя собствен Зигзаг. Ние доказахме, че само с помощта на видеокамера може да се наблюдава всичко, случило се във всеки момент и навсякъде по света… Зигзаг разголи човечеството и военните искат да са първите воайори. Спира ги само едно-единствено нещо — дребно, но досадно. — Докосна гърдите си с ръце. — Аз.