На Елиса това не й прозвуча самонадеяно. Стори й се, че тази роля никак не му допада. Следващите му думи го потвърдиха:
— За тях аз съм… Как се казва в онова болеро? — Той запя: — „Аз съм като трън, забит в сърцето ти…“ Кълна ти се, че не искам да влизам в пререкания с никого. Тръгнах си от Съединените щати, защото те започнаха да инвестират за въоръжение, преди да насочат средства за ускорители и ще напусна Европа, ако Зигзаг добие военна насоченост, но си давам сметка, че съм тук, защото ми плащат. Искам да им дам това, което те желаят, уверявам те, но отказвам да експериментирам с близкото минало. — Внезапно гласът му се изпълни с тревога. — Казах ви, че има рискове и това е самата истина, Елиса… Множество рискове, повярвай ми. Въпреки това става дума за мое лично отношение. Серджо например е по-смел, при все че в крайна сметка се съгласи с мен. Затова те искат да продължим с игричките, за да се види дали няма да открием нещо не толкова рисковано, което да може да им влезе в работа.
— Не ми обясниха нищо подобно, когато сключвах договора — отбеляза Елиса с удивление.
— Естествено, че не. Да не би да смяташ, че на мен са ми обяснили всичко? От онзи 11 септември светът престана да се дели на истини и неистини. Сега разполагаме само с лъжи, останалото ще си остане завинаги тайна.
Настъпи тишина. Бланес беше вперил поглед в някаква точка в металния под. Някъде отдалече се чуваше силното барабанене на дъжда.
— А знаеш ли кое е най-лошото? — каза той неочаквано. — Ако се бях отказал, ако бях послушал Гросман и бях зарязал всичко, никога нямаше да можем да съзерцаваме джунгла от юрската епоха, нито пък антените на динозавър, нито жена, крачеща по улиците на Йерусалим от времето на Христа… Нито едно от тези неща не ме оневинява, но поне ми дава обяснение. То е като да си получил огромен дар и да не можеш да го споделиш с никого… Така че, ако ми присъдят Нобеловата награда, ще ти и подаря, искаш ли? — Посочи с пръст към нея.
Мисля, че не. — Елиса слезе от масата и опъна краищата на късата си тениска надолу, докато се усмихваше.
Можеш да си я задържиш.
Виж, твое задължение като мой ученик е да се грижиш за нещата, от които аз се разтоварвам. Какво ще правим, ако не приемеш? Ще я изхвърлим на боклука?
Дай я на Рик Валенте. С готовност ще я приеме.
Отново се усмихнаха.
— Рик Валенте… — замисли се Бланес. — Странен младеж. Изключителен студент, но прекалено амбициозен… В „Алигиери“ се постарах добре да го опозная и установих, че не ми допада. Ако зависеше от мен, нямаше да го включа в екипа, но Серджо и Колин го превъзнасят.
Тя остана за миг загледана в него. Сетне, преди да си тръгне, промълви:
— Благодаря.
Бланес вдигна поглед.
— За какво?
— За това, че споделяш с мен този дар.
Докато вървеше по коридора, припомняйки си откъслеци от разговора, осъзна, че дъждът се е усилил. Несъмнено тайфунът наближаваше. Но близостта на бурята не я плашеше — Картър ги беше уверил, че няма опасност и че „необходимите мерки“ вече са взети.
И беше прав. Тайфунът щеше да представлява най-малката опасност.
Дъждът се лееше като из ведро и понеже навън беше невъзможно да се прави каквото и да било, учените се бяха скупчили вътре, пленници на сива и приспивна обстановка. Елиса и колегите й най-силно страдаха от бездействието, защото от техните ръце работата беше преминала сега у Клисо, Зилберг, Надя и Розалин, които бяха заети, докато физиците можеха да си позволят отдих. Обикновено след закуска се събираха в лабораторията — тя, Клисо и Надя — и Елиса с интерес наблюдаваше как те изучават милиметър по милиметър изображението на Слънчевото езеро (така го бяха нарекли, след като отхвърлиха други предложения, между тях и това на Марини, който искаше да го именуват „Езерото на Месоядните кокошки“). Отначало присъстваше с ентусиазъм на споменатите занимания, но сетне започна да се отегчава от педантичната работа на двете палеонтоложки. „Забележи предния крайник на А, Надя. Сравни го със страничния на Б. Има само една фаланга при А и две при Б.“ Елиса се прозяваше. Ако само преди няколко дни ми кажеха, че ще ми дотегне да гледам това, щях да се изсмея. С всичко се свиква.