Събуди се, обгърната в мрак. Нямаше никакъв изнасилвач нито върху, нито под нея и тя не бе гола, а с тениска и бикини, точно както си беше легнала. Нямаше и дупка в стената (откъде я беше измислила). При все това нещо вътре я болеше по същия начин, както я беше боляло първия път. Ала не успя да се концентрира по-задълбочено върху това усещане, защото забеляза много по-обезпокояващи неща около себе си.
Познатите светлинки ги нямаше. Нямаше прожектори на станцията, нямаше станция на острова, може би нямаше и остров в океана. Само това пронизително викане — оглушително виене, което като че ли пробиваше тъпанчетата й. Аларма.
Стана, като продължаваше да не се предава на страха, и в този момент чу гласовете, притиснати в оскъдното пространство децибели, незаети от оглушителния звънец. Гласовете довяха страха така, както бризът довява мириса на мърша — викове на английски, които не бе нужно да си превежда, за да разбере, че се беше случило нещо страшно, защото при всяко бедствие има моменти, когато хората разбират всичко, което чуват, без необходимост да го дешифрират. Катастрофите говорят на всички езици.
Втурна се към вратата с мисълта, че е станал пожар и за малко не се блъсна в някакъв ужасяващ призрак до стената, бял като рентгенова снимка на човешко тяло.
— У-у-угаснали са в-в-сички…! Светлини! Всички! Дори… фенерчето ми!
Наистина. Не горяха дори лампичките за случай на тревога. Обгръщаше я непрогледна тъмнина. Прехвърли ръка около треперещите рамене на Надя, опитвайки се да я успокои, и се втурна да тича с нея нагоре по коридора боса и слепешката.
Някаква стена прегради пътя им. От нея излизаше гласът на Райнхард Зилберг, чийто силует се открояваше на светлината на фенер. Елиса се надигна на пръсти, за да погледне над Зилберг, и видя също Жаклин Клисо, която светлинният лъч фокусираше отдолу, и Бланес, който се бореше с човека, държащ фенера (някакъв войник, може би Стивънсън), там, в края на коридора, който водеше към втората барака. Искам да мина! Не може ли! Имам пълното право…! Казвам ви, че…! Аз съм научният ръководител…!
Осъзна, че Надя й крещи нещо от известно време.
Рик и Розалин не са в стаите си! Виждала ли си ги?
Опитваше се да формулира отговор, по-дълъг от „не“, когато внезапно тишината стана абсолютна.
И заедно с това облекченият глас на Марини (далечен, идващ откъм втората барака): „Уф, най-сетне, по дяволите“. Изключената най-сетне аларма продължаваше да отеква толкова силно в ушите на Елиса, че тя не забеляза как още някой идва по коридора зад Стивънсън. Една огромна ръка изплува от мрака, едно каменно лице застана срещу Бланес.
— Спокойно, професоре — каза Картър, без да повишава глас. — Успокойте се всички. Имаше късо съединение в главния генератор. Това отключи алармата. Затова няма ток.
— Защо не се е задействал вторият генератор? — попита Зилберг.
— Не знаем.
— Апаратурата в ред ли е? — попита Бланес.
Елиса щеше завинаги да запомни отговора на Картър: начина, по който извърна поглед, скованото му лице, контрастиращо с особената бледост на бузите, рязкото снижаване на гласа.
— Апаратурата — да.
19
— Извинявайте, някой иска ли още чай или кафе? Ще събера чашите.
Гласът на госпожа Рос прозвуча изненадващо, като на човек, който рядко продумва. Елиса забеляза, че е единствената, която яде (кисело мляко наистина, но гребеше равномерно и без да спира). Беше седнала на масата и изглеждаше по-добре, отколкото можеше да се очаква, имайки предвид не само случилото се, но и факта, че още не беше имала време да се натруфи и окичи с многобройните бижута, които обикновено висяха по тялото й. Преди малко бе правила чай и кафе, бе разпределяла бисквити като практична майка, убедена, че една лека закуска е задължителна, преди разговор за смъртта.
Никой не желаеше нищо повече. Тя приглади косата си и продължи да яде киселото мляко.
Бяха се събрали в трапезарията — представляваха група пребледнели лица с кръгове под очите. Липсваха Марини и Крейг, които бяха отишли да проверят ускорителя, а също й Жаклин Клисо, която беше заета със занимание, присъщо на нейната специалност, но за което не бе подозирала, че ще й се наложи да упражнява, докато не се беше случила трагедията.