— Моето мнение е — каза Картър, — че по някаква причина госпожица Рейтер е станала рано сутринта, запътила се е към залата за управление и е влязла в камерата на генератора. Там е докоснала нещо не както трябва, предизвикала е късо съединение и… останалото ви е известно. Когато лекарката свърши с прегледа, ще узнаем повече. Не разполага с материали, за да извърши аутопсия, но обеща, че ще изготви доклад.
— А къде се е дянал Рик Валенте? — попита Бланес.
— Това е втората част и още нямам отговор, професоре. Попитайте ме по-късно.
Зилберг, по пижама, седеше на масата с онова странно изражение, типично за хора, които обикновено носят очила, но в определен момент се появяват без тях (беше ги оставил в спалнята си и все още не бе успял да ги вземе), страните му бяха облени в сълзи, а големите му ръце — разперени, докато си мърмореше:
— Вратата на камерата на генератора… Нима не е била заключена?
— Точно така.
— Как е могла Розалин да влезе вътре?
— С дубликат, вероятно.
— Но за какво й е бил на Розалин дубликат от този ключ? — Елиса също не намираше обяснение.
— Момент — каза Бланес. — Колин ми разказа, че е трябвало да изчакат вас, за да изключат алармата на камерата на генератора, тъй като единствено вие сте имали ключ, така ли е?
— Точно така.
— Това означава, че е била затворена отвън. Тоест Розалин е била заключена. Как би могла да го направи сама?
— Не съм казал, че го е направила сама — уточни Картър, като почеса острите косъмчета на посивялата си брада. — Някой я е заключил там.
Това като че ли изместваше на ново равнище, в нова плоскост цялата ситуация. Бланес и Зилберг се спогледаха. Настъпи неудобно мълчание, което Картър наруши.
— Независимо от това не можем да изключим хипотезата за злополука. Затворена на тъмно, госпожа Рейтер вероятно се е спънала или е докоснала кабелите неволно…
— Нямало ли е осветление в камерата на генератора? — попита Зилберг. — Тя е предизвикала късото съединение, нали? Значи е имало ток, преди тя да пипне кабелите… Защо не е запалила осветлението?
Може и да го е сторила.
— Запалила ли го е, или не е — поде Бланес на свой ред.
— В какво положение се намираше прекъсвачът?
— Не обърнах внимание на тази подробност, професоре — отвърна Картър и Елиса за пръв път долови нотка на раздразнение в гласа му. — Въпреки това, ако някой я е заключил в тъмното, може да се е изплашила и да не е успяла да намери ключа за осветлението.
— Но защо да я заключва? — Зилберг гледаше неразбиращо. — Дори и някой да е искал да й стори зло… защо ще прави точно това? Много неща не се връзват…
Картър ниско се изсмя.
— Много неща не се връзват във всяка трагедия, уверявам ви. Случилото се сигурно има доста просто обяснение. В действителния живот — добави, като натърти особено на думата „действителен“ — нещата почти винаги са много прости.
— В действителния живот, който вие познавате, може би да, но не и в живота, известен на мен — възрази Бланес.
— И освен това изчезването на Рик. Надя, защо не разкажеш отново как си намерила леглото му?
Надя кимна в знак на съгласие. Елиса седеше на масата до нея и усети, че тя се разтрепери, затова протегна ръка в жест на закрила.
— Когато чух алармата, станах и излязох в коридора… Бях сама, никой от другарите ми още не беше станал и… Добре, поисках да ги събудя. Тогава видях, че леглото на Розалин е празно, а в това на Рик има… Не беше точно кукла, а нещо по-грубовато, оформено с помощта на възглавницата, нещо като две цилиндрични раници… Чаршафът беше на земята — допълни.
— Защо ли му е трябвало на Рик да прави това? — попита Бланес.
На Картър като че ли му хрумна нещо. Каза:
— Не си представях, че сте такива детективи. Смятах, че сте физици.
— Физиката се основава на изказване на хипотези, търсене на следи и откриване на доказателства, господин Картър. Точно това се мъчим да направим сега. — Бланес изгледа Картър с онзи свой поглед през спуснати клепачи, който Елиса вече познаваше. — Мислите ли, че Рик може да се крие някъде из станцията?
— В такъв случай би трябвало да се е превърнал в невидим. Претърсихме всеки сантиметър. Тук няма много места, където човек да се скрие. Но на острова — да.