Вратата се отвори и Марини, Крейг и Ли, Тайландецът, влязоха в колона. Ли и Картър буквално бяха подгизнали от дъжд, сякаш някой ги бе обливал със силна струя от маркуч. От Стивънсън, войника, който им беше препречил пътя сутринта и който сега стоеше на пост в трапезарията, също капеше вода.
— Всичко е наред — каза Марини, въпреки че напрегнатото му изражение говореше обратното. Изтриваше ръцете си с някаква кърпа. — Компютрите работят добре и екраните продължават да ловят сигнали от сателитите…
— Сюзън също изглежда в отлично състояние — потвърди Крейг. — Никой нищо не е пипал.
Че от кого би могло да се очаква да пипа нещо? — помисли Елиса разсеяно.
— Ли? — каза Картър.
— Няма нередности около помощния генератор, господине. — Ли бършеше потта си, или може би дъжда, с опакото на ръката, униформата му беше разкопчана и откриваше бялото му и съвсем не мускулесто тяло под тениската. — Вече имаме ток в изобилие. Но големият генератор няма оправяне… Всичко е изгоряло… Невъзможно е да се ремонтира.
— Защо помощният генератор не се е включил, когато главният е престанал да работи? — попита Бланес, а Картър погледна въпросително към Ли.
— Кабелите за включване са изгорели. Помощният е успял да включи единствено алармата. Но аз вече ги оправих.
— Нормално ли е кабелите за включване на помощен генератор да прегорят вследствие на късо съединение в главния генератор? — поинтересува се Бланес.
Електронна птича песен ги прекъсна. Картър откачи някаква радиостанция от колана си, чуха се неясни думи и бръмчене.
— Йорк казва, че са стигнали до езерото и че няма и следа от господин Валенте — обясни, щом преустанови връзката. — Но им остава да претърсят още голяма част от острова.
— А ние какво ще правим?
Картър докосна огромния си, як като на бик врат с ръка, докато се замисли, въпреки че по нищо не личеше въпросът на Бланес да го затруднява особено. По-скоро изглеждаше като да изчаква с цел покачване на интереса; човек би казал, че смяташе за настъпил момента, в който да разкрие на тези всезнайковци какво представляваше действителният живот. Беше застанал прав под единствената от трите лампи, които обикновено осветяваха трапезарията (твърдеше, че трябва да правят икономии с цел предотвратяване на възможни аварии), и всички погледи бяха вперени в него. „Доверете ми се“, сякаш казваше тази здрава фигура. Елиса се радваше в известен смисъл, че сред тях има такъв човек — никога не би излязла с Картър на танци, на вечеря, на френски ресторант или дори на разходка в парка, но в дадената ситуация се чувстваше спокойна, че го има. Типове като него можеха да изглеждат приятни само по време на трагедии.
— Всичко е отразено в договорите, които сте подписали. Аз поемам ръководството до ново нареждане, всички научни дейности се забраняват, проектът се прекъсва и трябва да си стегнем куфарите. Около обяд времето ще се оправи и хеликоптерите от най-близката ни база сигурно ще успеят да дойдат. Утре не трябва никой да е останал на Нуева Нелсон, с изключение на екипа, издирващ Рик Валенте.
Вестта, очаквана и в известна степен желана, бе посрещната с тежко мълчание.
— Преустановява се проектът… — повтори Бланес.
Въпреки случилото се, Елиса долови с разбиране тъгата на лицето му.
— Параграф 5, анекс за конфиденциалност — издекламира Картър. — „В случай на скрит риск за персонала, силите за сигурност имат право да обявят прекъсване на проекта за неопределено време.“ Смятам, че смъртта на един ваш колега и изчезването на втори се вписват в категорията на скритите рискове. Но ние говорим за „прекъсване“ и не смятам, че то е окончателно… Това, което искам сега, е да намеря Валенте… Междувременно вие не губете време, а си стягайте багажа.
Елиса нямаше кой знае какво да стяга. Събра бързо вещите си от стаята, но когато отиде в банята, за да прибере и нещата оттам, видя, че крушките са изгорели, несъмнено вследствие на късото съединение. Фасонките и крушките бяха почернели като от прегаряне. Помисли си, че трябва да отиде при госпожа Рос и да я помоли за фенер.
Докато вървеше по коридора, мислите и въпросите се блъскаха в ума й. Защо е избягал? Защо се е скрил? Има ли връзка с любовното му приключение с Розалин? Не искаше да мисли за Валенте, тъй като образът му й напомняше за нейния странен сън. А този спомен я караше да замръзва и да диша с усилие.
Никога в живота си не беше сънувала нещо толкова ужасяващо, противно и реалистично. Стигна дотам да се разглежда в търсене на следа от въображаемото (изнасилване) преживяване. Но усещаше единствено лека болка, някаква изострена чувствителност, която накрая изчезна. Поиска й се да повярва, че воят на алармата заедно с историята, която Надя й беше разказала преди една седмица, са причинили кошмара. Не й хрумваше никакво друго обяснение.