— Това е смешно! — запротестира Ерик.
Включи се и майка му:
— Недей да наричаш баща си смешен, глупаво момче!
Изрече го меко — бе изразходвала гнева си върху баща им. Звучеше уморена и разочарована.
— Нито ти, нито Херман Браун знаете за какво говорите.
Ерик продължи:
— Но арийската раса е най-висшата — нали ние управляваме света!
— Нацистките ти приятелчета въобще не познават историята — обади се баща му. — Древните египтяни са построили пирамидите, когато древните германци са живеели в пещери. През Средните векове арабите са владеели света — и мюсюлманите са се занимавали с алгебра, когато немските князе не са можели дори да напишат името си. Това няма нищо общо с расата.
Карла се намръщи и запита:
— Тогава с какво има нещо общо?
Баща й я погледна нежно:
— Много уместен въпрос, зададен от много умно момиче.
Тя се изчерви от похвалата.
— Цивилизациите изгряват и залязват — китайците, ацтеките, римляните — но никой не знае защо всъщност.
— Хайде, довършвайте закуските и нахлузвайте палтата — каза майка им. — Става късно.
Баща им измъкна часовника си от джоба на жилетката и го погледна учудено:
— Не е късно.
— Трябва да заведа Карла у семейство Франк — обясни жена му. — Девическото училище е затворено за един ден — май поправят пещта — тъй че Карла ще изкара днешния ден с Фрида.
Фрида Франк бе най-добрата приятелка на Карла. И майките им бяха най-добри приятелки. Когато са били млади, Моника, майката на Фрида, е била влюбена в бащата на Карла. Веднъж бабата на Фрида съобщи на момичетата този забавен факт след повечко шампанско.
Баща й се поинтересува:
— А защо Ада не се грижи за Карла?
— Ада има час при доктора.
— Аха.
Карла очакваше баща й да продължи с въпроса какво не е наред с Ада, но той само кимна, сякаш вече знаеше, и остави часовника настрана. Тя самата искаше да пита, но нещо й каза да не го прави. Отбеляза си наум да полюбопитства по-късно и веднага забрави всичко.
Валтер излезе пръв в дългото си черно палто. После Ерик нахлупи шапка — килната колкото може по-назад, сякаш всеки миг ще падне, каквато бе модата сред приятелите му — и последва баща им през вратата.
Карла и майка й помогнаха на Ада за масата. Карла обичаше прислужницата почти колкото майка си — когато беше съвсем малка, тя се грижеше за нея непрекъснато, докато не тръгна на училище, понеже майка й винаги бе ходила на работа. Ада все още беше неомъжена. Беше на двадесет и девет и изглеждаше грозничка, въпреки хубавата си усмивка. Миналото лято се сближи с един полицай — Паул Хубер — но романът им не изтрая дълго.
Карла и майка й застанаха пред огледалото и наложиха шапките си. Госпожа фон Улрих не бързаше. Тя избра тъмносиня шапка с кръгло бомбе и тясна периферия, според дамската мода за сезона, но я постави под по-остър ъгъл, за да изглежда шик. Карла нахлупваше плетената си вълнена шапка и се питаше дали някога ще може да изглежда като майка си. Тя приличаше на гръцката богиня на войната — дългата шия, брадичката и скулите сякаш изваяни от бял мрамор; наистина красива, но в никакъв случай хубава. Карла имаше тъмната коса и зелените очи на майка си, но имаше вид повече на пухкава кукличка, отколкото на статуя. Веднъж чу баба си да казва на майка й:
— Твоето грозно патенце ще се превърне в лебед, ще видиш.
Оттогава Карла все очакваше да се случи.
Щом Мод се приготви, излязоха. Домът им се намираше сред редица високи, елегантни къщи в квартала „Мите“ — стария център на града, построен за високопоставени държавни служители и офицери като дядото на Карла, който бе работил в близките правителствени сгради.
Двете взеха трамвая по „Унтер ден Линден“ и после се прехвърлиха на Ес-бана от „Фридрихщрасе“ до спирката „Цоо“. Къщата на семейство Франк бе в югозападното предградие „Шьонеберг“.
Карла се надяваше да види Вернер, четиринадесетгодишния брат на Фрида. Тя го харесваше. Понякога двете с Фрида си представяха как едната се омъжва за брата на другата, как живеят една до друга и децата им израстват като най-добри приятели. За Фрида това си беше само игра, но тайничко Карла бе много сериозна. Вернер бе хубав, голям и зрял, за разлика от Ерик. В кукленската къща в стаята й бащата и майката в миниатюрното креватче-играчка се казваха Карла и Вернер, но никой освен нея — дори и Фрида — не го знаеше.