— Не за всички политици, разбира се — раздразнено продължи Франк.
Пресякоха задръстеното кръстовище на „Потсдамския площад“. Коли, трамваи, конски каруци и пешеходци създаваха хаос.
Майка й попита:
— Не е ли по-добре пресата да може да критикува всеки в еднаква степен?
— Чудесна идея — прозвуча в отговор. — Но вие, социалистите, живеете в някакъв свят на мечтанията. Ние, практичните хора, знаем, че Германия не може да живее от идеи. Хората трябва да имат хляб, обувки и въглища.
— Напълно съм съгласна — отвърна майка й. — Самата аз мога да използвам повече въглища. Но аз искам Карла и Ерик да пораснат като граждани на свободна страна.
— Надценяваш свободата. Тя не прави хората щастливи. Те предпочитат да ги водят. Аз искам Вернер, Фрида и горкият Аксел да израснат в страна, която е горда, дисциплинирана и единна.
— И за да е единна, се налага млади пройдохи в кафяви ризи да бият някой стар евреин, който държи бакалски магазин?
— Политиката е груба работа. Нищо не можем да направим по въпроса.
— Напротив. Ти и аз сме водачи, Лудвиг, всеки от нас по своему. Наша отговорност е да направим политиката по-малко груба — по-почтена, по-разумна, с по-малко насилие. Не се ли стремим към това, не изпълняваме патриотичния си дълг.
Господин Франк изсумтя.
Карла не знаеше много за мъжете, но разбираше, че не им допада жените да им четат лекции за задълженията им. Тази сутрин майка й явно бе забравила да натисне копчето за задействане на чара си. Така или иначе всички бяха напрегнати. Близките избори ги бяха изтормозили.
Колата стигна „Лайпцигер плац“.
— Къде да ви оставя? — хладно запита господин Франк.
— Тук ще е отлично — отговори му майка й.
Франк потропа по разделителното стъкло. Ритер спря колата и се втурна да отваря вратата.
Мод рече:
— Надявам се Фрида да се оправи скоро.
— Благодаря ти.
Двете излязоха и Ритер затвори вратата.
Редакцията беше на няколко минути, но майка й явно не желаеше да остава повече в колата. Карла се надяваше тя да не се е скарала завинаги с господин Франк. Това можеше да затрудни вижданията й с Фрида и Вернер, което пък изобщо нямаше да й хареса.
Тръгнаха със забързана крачка.
— Гледай да не досаждаш много в редакцията — обърна се към нея майка й. Умолителният тон трогна Карла и тя се засрами, че я кара да се тревожи. Обеща си да се държи безукорно.
Пътем майка й се поздрави с няколко души — откакто Карла се помнеше, майка й водеше колонката си, та в журналистическите среди я познаваха добре. Всички се обръщаха към нея с „Лейди Мод“ на английски.
Близо до сградата, където беше редакцията на Демократ, те срещнаха познато лице: фелдфебел Шваб. Той се бе сражавал заедно с баща й в Голямата война и все още се носеше с военна подстрижка. След войната работеше като градинар — най-напред за дядото на Карла, а после за баща й — ала открадна пари от портмонето на майка й, и баща й го уволни. Сега носеше грозната военна униформа на щурмоваците от СА — кафявите ризи, които не бяха войници, а нацисти с властта на помощна полиция.
Шваб произнесе високо:
— Добро утро, госпожо фон Улрих.
Явно не изпитваше срам, за това че е бил крадец. Дори не докосна шапката си.
Майка й му кимна хладно и го подмина.
— Чудя се какво ли търси тук — промърмори тя на себе си, докато влизаха.
Списанието заемаше първия етаж на модерна сграда с кантори. Карла знаеше, че едно дете няма да бъде посрещнато с изблици на радост, и се надяваше да могат да стигнат кабинета на майка й, без да ги видят. Но на стълбите срещнаха господин Йохман. Той бе едър мъж с очила с дебели стъкла.
— Какво е това? — рязко произнесе той, без да вади цигарата от устата си. — Да не би да сме отворили детска градина напоследък?
Майка й не реагира на грубата му забележка.
— Мислех си за коментара Ви вчера — започна тя. — За това как младите хора си въобразяват, че журнализмът е бляскава професия, и как не разбират колко много здрава работа е необходима.
Той се намръщи.
— Това ли съм казал? Е, определено е истина.
— Затова доведох дъщеря си да види истината. Смятам, че ще бъде добре за образованието й, особено ако ще става писател. Ще представи пред класа си доклад за посещението си тук. Сигурна бях, че ще одобрите.