Някакъв шум от улицата привлече вниманието й. Отиде до прозореца. Неколцина от кафявите ризи маршируваха по улицата и крещяха лозунги: „Смърт на евреите! Смърт на евреите!“ Карла не можеше да проумее какво толкова ги вбесява в евреите, които изглеждаха като всички останали с изключение на религията. Смая се, когато видя фелдфебела Шваб начело на групичката. Тя го съжаляваше, когато го уволниха — знаеше, че няма да му е лесно да си намери друга работа. В Германия имаше милиони безработни. Баща й твърдеше, че има икономическа депресия. Майка й обаче постави въпроса:
— Как да държим в дома си човек, който краде?
Виковете им се промениха:
— Долу еврейските вестници! — носеше се в синхрон. Един от мъжете хвърли нещо и на вратата на един от националните вестници се залепи гнил домат. После, за ужас на Карла, те се насочиха към сградата, в която се намираше тя.
Отдръпна се и надзърна от крайчеца на прозореца с надеждата да не я забележат отвън. Един от демонстрантите хвърли камък.
Той удари прозореца на Карла, без да го счупи, но тя извика от уплаха. Миг по-късно влезе една от машинописките, млада жена с червена барета.
— Какво става? — попита тя, после погледна през прозореца. — О, Боже.
Кафявите ризи влязоха в сградата и Карла чу тропота на ботуши по стълбите. Беше уплашена: какво ли щяха да направят?
Фелдфебел Шваб влезе в кабинета на майка й. Щом видя двете жени, се поколеба за малко, но след това се настрои решително. Хвана пишещата машина и я хвърли през прозореца; тя разби стъклото. Карла и машинописката изпищяха.
Нахлуваха още кафяви ризи и крещяха лозунгите си.
Шваб сграбчи машинописката за ръката:
— Казвай къде е сейфът, скъпа моя?
— В картотеката! — отвърна тя ужасено.
— Покажи ми къде е.
— Да, сега!
И той я изтласка от стаята.
Карла заплака, но после се застави да спре.
Реши да се скрие под бюрото, но се отказа. Не искаше да им показва колко е уплашена. Нещо вътре в нея искаше да ги предизвика.
Отиде на прага и погледна по коридора. Щурмоваците влизаха и излизаха от кабинетите, но още не бяха достигнали далечния край на етажа. Карла не знаеше дали хората в съвещателната зала са могли да чуят шума. Тя затича по коридора, но я спря рязко изпищяване. Погледна в една от стаите и видя как Шваб здраво друса машинописката с червената барета и й крещи:
— Къде е ключът?
— Не знам, кълна се, наистина не знам! — извика жената.
Карла се ядоса. Шваб нямаше право да се отнася с една жена по такъв начин.
— Остави я, Шваб! Остави я, крадец такъв!
Той я изгледа с омраза в очите и изведнъж тя усети как ужасът й нараства десетократно. Погледът му обаче се плъзна върху нещо зад нея и той изрече:
— Разкарай хлапето някъде.
Някой я хвана откъм гърба.
— Да не би да си някое малко еврейче? — произнесе мъжки глас. — Точно на такава ми приличаш с тъмната си коса.
Това я уплаши още повече.
— Не съм еврейка! — изпищя тя.
Щурмовакът я отнесе обратно по коридора и я остави в кабинета на майка й. Тя се спъна и падна на пода.
— Стой тук — нареди той и излезе.
Карла се изправи. Не беше наранена. Коридорът обаче гъмжеше от мъже в кафяви ризи и тя вече не можеше да достигне майка си. Трябваше да намери помощ.
Погледна през разбития прозорец. На улицата се събираха хора. Двама полицаи стояха между зяпачите и си говореха нещо. Карла извика към тях:
— Помощ, помощ, полиция!
Те я забелязаха и се засмяха.
Това я ядоса, а гневът намали страха. Отново надзърна в коридора. Спря поглед върху алармата за пожар на стената. Протегна ръка и хвана дръжката.
Поспря за малко. Алармата трябваше да се задейства само в случай на пожар, и надписът на стената предупреждаваше за ужасните глоби, ако случаят не е такъв.
Въпреки това тя дръпна ръчката.
За миг не стана нищо. Може би механизмът не работеше.
После се разнесе висок и остър звук на клаксон, който се засилваше и отслабваше и изпълни цялата сграда.
Почти веднага хората от съвещателната зала се подадоха в другия край на коридора. Йохман се показа най-напред.
— Какво става, по дяволите? — извика ядосано той и надвика шума на алармата.
Един щурмовак изкрещя:
— Този еврейски комунистически парцал обиди нашия вожд и ние го спираме!