рипането кат на гарга. Аре, Голем Йън, ти че одиш пръв...
Голем Йън пристъпи наперено към дупката във варовика. Протегна
ръце сгънати в лактите назад, после се наведе целият назад, протягайки
един крак напред за баланс. Помърдоли малко стъпалото си във въздуха, след което се наклони напред и изчезна веднага щом кракът му допря
земята.
204
Роб Секигоопрай тропна с юмрук по шлема на Роланд.
- Аре бе, голем Херой, - извика той – Твой ред е!
Нямаше изход. Тифани дори не знаеше дали има и вход.
- Ако ти беше Лятната Господарка, щяхме да танцуваме, - каза и
Зимеделецът – Но аз знам, че ти не си тя, нищо че много си приличате.
Заради теб обаче аз сега съм човек, и трябва да имам компания.
Препускащият ум на Тифани и показа ред картинки: покълналият
жълъд, плодоносните ходила, Рогът на Изобилието. Аз съм богиня само
колкото да излъжа няколко дъски дюшеме, един жълъд и шепа семена, помисли си тя. И аз съм същата като него. Също както желязо колкото да
изковеш пирон не прави човек от един снежен човек, така и няколко
дъбови листенца не ме правят богиня.
- Ела, - подкани я Зимеделецът – позволи ми да ти покажа моя свят.
Нашия свят.
Когато Роланд отвори очи, видя единствено сенки. Но не сенки на
неща, а просто сенки, развяващи се натам-насам като паяжини.
- Очаквах, че ще е по-... напечено, - изкоментира той мъчейки се в
гласа му да не се усети облекчението му.
Околовръст направо от нищото заизникваха фийгъли.
- Епа оно ти го бъркаш с пъклото, - обясни му Роб – Они пъклата са
си леко жежки, верно си е. А па Преизподните, они са таквиз едни, скръбни-жални. У них одят ората, дето са се, сещаш се, изгубили.
- Какво? Искаш да кажеш, като е тъмно и вземеш да направиш
грешен завой...
- Не бе! Да речем тея дето съпукясат, га още не им е било времето и
си немат де да идат, или па ако паднат у некоя фуга между световете и не
‘наят пътьо. Некои от них дори не ‘наят дека са се нахендрили, клетите.
Оно щом е Долен свят, смехо никакъв го нема. На тоя тук некогиж му
викаха Лимбо, видиш ли, оти вратнико му е един такъв схлупен. Ма като
гледам, отга бехме тук за последно, он нещо бая е западнáл, - той повиши
глас – Аре сите момци, да поздравим мънечкио Дребен Опасен Бодилко, дето за пръв път излазюва с нас!
Последва нестроен хор от приветствия, а Дребен Опасен Бодилко
размаха меча си.
Роланд си проби път през сенките, които взеха че направо му оказаха
съпротива. Тук долу самият въздух беше сив. Отнякъде се дочуваха
стенания, или пък някой кашляше в далечината... и тогава се чуха
провлачени стъпки идващи към него.
Той изтегли меча и се взря през здрача.
205
Сенките се отдръпнаха и покрай тях прокуцука много стара жена в
излиняли и окъсани дрехи, помъкнала след себе си грамаден картонен
кашон. Той се тръскаше тромаво колчем тя го подръпнеше. Тя изобщо не
погледна Роланд.
Той прибра меча.
- Аз мислех, че тук ще има чудовища, - обясни се той, когато
старицата изчезна в сенките.
- Епа да, - отвърна мрачно Роб Секигоопрай – Има. Оти не помислиш
за нещо солидно, а?
- Нещо солидно ли?!
- Ич не се майтапим! Мисли си за убавка голема планина или па за
чук! К’вото щеш, стига само нищо да не сакаш, да не жалиш и да не се
надеваш!
Роланд затвори очи, след което протегна ръка да ги пипне.
- Ама аз все още виждам! Нищо че очите ми са затворени!
- Епа да! И га си затвориш зъркелите, че видиш повече. А се огледай, ако ти стиска!
Роланд, без да си отваря очите, пристъпи няколко крачки напред и се
озърна. Като че нищо не се промени. Освен че всичко май изглеждаше още
по-унило. И тогава той го видя – проблясък в ярко-оранжево, линия в
мрака появяваща се и пак изчезваща.
- Какво беше това? – попита той.
- Ич ненъм как си викат они саминки. Ма ние им викаме нави, -
отговори Роб.
- И те са светлинни проблясъци?
- Епа онуй беше бая далечко, - отвърна Роб – Ма сакаш ли да видиш
некое по-отблизо, един навляк е застанал баш отзаде ти...
Роланд припряно се извърна.
- Ей, да ти ка’ем, ти зе че напра’ѝ типична грешка, - разприказва се
най-спокойно Роб – Оти си ги отвори зъркелите, бе?
Роланд затвори очи. Навлякът беше застанал на около педя от него.
Той не потрепна. Не изпищя. Знаеше, че сега го гледат стотици