оръжие!
- Ти каза, че мечовете не могат да убиват нави!
- Епа да, ама оно е сурат да има, - възрази Роб и забързи крачка, а
останалите фийгъли поеха в тръс след него.
- Но без меч няма ли да съм още по-героичен? – изтъкна Роланд.
- Епа мо’е и тъй да се рече, - призна неохотно Роб – Но мое би че си
също и по-умрел.
- Освен това аз имам План, - продължи Роланд.
- Ма План ли ми имаш?
- Да. Сиреч епа да.
210
- Ма на хартия изписуван ли?
- Аз просто си мислих... – Роланд замлъкна, защото несекващо
движещите се сенки се бяха разделили и пред тях се простря обширна
пещера.
В центъра и, обкръжавайки нещо като каменна плоча, се жълтееше
бледо сияние. А върху плочата лежеше малка фигура.
- Стигнааме, - оповести Роб – Убаво си минá, а?
Роланд примижа. Стотици нави се бяха струпали около плочата, но
се държаха на разстояние, като че ли се бояха да се приближат.
- Виждам... някой лежи там, - забеляза той.
- Она е самата Лято, - каза Роб – Требе да го караме изтънко.
- Изтънко?
- Ми речи го... предпазливо, - поясни услужливо Роб – Они богините
могат мънечко да поозорят човеко. Сите са едни фльорци.
- А не може ли просто... ами нали разбираш, да я грабнем и да
бягаме?
- Епа да, оно накрая нещо таквоз че пра’им, - успокои го Роб – Ти
обаче, гусинчо, че требе пръво да я цунеш. Ста’а ли?
Роланд го изгледа изтормозено, но накрая склони:
- Да... ъ, добре.
- Оно дамите това си го сакат, тъй да найш, - продължи Роб.
- И тогава ще хукнем да бягаме, нали? – възвърна се надеждата на
Роланд.
- Епа да, оти сигур тогаз навите че гледат да не ни пущат. Ич не
обичат они ората да си одят. Аре, момко.
Аз имам План, припомни си Роланд и закрачи към каменната плоча.
И ще се съсредоточа върху него, така че да не мисля как вървя през тълпа
грубо надраскани чудовища, които ще са тук само ако мигна, а пък очите
ми вече се насълзиха. Това което е в мислите ми, за тях е истинско, нали
така?
Ей сега ще мигна, сега ще мигна, сега ще...
...мигна. Само след миг то премина, но потресът остана за по-дълго.
Те бяха навсякъде, и всяка озъбена уста се беше втренчила в него. Макар
че не биваше да е възможно зъби да се вглеждат в някого.
Той се втурна бегом, с насълзени от усилие да не мига очи, и сведе
поглед към фигурата лежаща в жълтото сияние под него. Тя беше жена, дишаше, спеше, и приличаше на Тифани Болежкова.
От върха на ледения дворец Тифани можеше да вижда на мили
околовръст, и всичките мили бяха покрити със сняг. Само на Варовитище
имаше някаква следа от зелено. Беше един вид остров.
211
- Видя ли, как се научих? – похвали се Зимеделецът – Варовитище е
твое. Така че тук лятото ще дойде, а ти ще си щастлива. И ти ще си моя
невяста и аз ще съм щастлив. И всичко ще е щастливо. Щастието е когато
нещата са правилни. Сега аз съм човек и ги разбирам тези неща.
Да не вземеш да изкрещиш или да изпищиш, посъветва я Третият и
Акъл. Или пък да замръзнеш.
- О... ясно, - отвърна тя – А в останалия свят ще си остане зима?
- Не, има ширини, които изобщо няма да усетят застудяването ми, -
обясни Зимеделецът – Но в планините, и в равнините чак до Кръглото
море... о, да.
- Милиони хора ще умрат!
- Но, разбираш ли, само веднъж. И затова е толкова чудесно. И след
това, никога повече смърт!
И Тифани го видя като че на прасоколедна картичка: птички
замръзнали по клоните, коне и крави застинали неподвижно по полетата, трева замръзнала като кинжали, нито един комин не пуши... Свят без
смърт, защото в него не е останало нищо, което да умре, и всичко искри
като сърма.
Тя кимна предпазливо:
- Много... порядъчно. Но ще е жалко да няма съвсем нищо, което да
се движи.
- Това ще е лесно. Снежни човеци, - успокои я Зимеделецът – Аз
мога да ги направя човеци!
- Желязо, колкото да изковеш пирон ли? – сети се Тифани.
- Да! Лесно е. Аз изядох цяло кебапче! И мога да мисля! По-рано
никога не бях мислил. Бях неделим. А сега съм отделен. Само когато си
отделен, осъзнаваш кой си.
- Ти ми направи рози от лед, - промълви Тифани.
- Да! Тогава вече ставах!
Да, но сутринта розите се бяха стопили, добави наум Тифани и се
загледа в бледо-жълтото слънце. В него имаше сила само колкото
Зимеделецът да заискри. Той не мисли като човек, каза си тя вглеждайки се
в чудатата му усмивка. Той мисли като човек, който никога не е срещал