могилата. На Роб му бе отправено предизвикателство. Години наред той се
беше смятал за герой и изведнъж бабаягата на сите бабияги да рече, че той
не бил. Добре де, нема как да спориш с бабаягата на сите бабияги, но
предизвикателството, виж, то трябваше да си се посрещне, епа тъй си е, па
инак да не му е името Роб Секигоопрай.
- Де е мойта крава? – прочете той – Туй ли е мойта крава? Оно вика
„кудкудяк”! Това е... е ... кокошка! Не е мойта крава! И тука иде картинче с
вапцани пилци. И ей я, ойде цела страница, верно ли е?
- Верно си е, Роб, - потвърди Били Големо Чене.
227
От насъбраните фийгъли се надигнаха възторжени възгласи, когато
Роб заобиколи бегом книгата размахвайки ръце във въздуха.
- А па туй книжище беше бая по-мъчно от оная ми ти Вас-буката, верно ли думам? – провикна се той, като направи едно кръгче – Ми тая
беше лесна! И сюжето си се сещаш отнапред как че биде. Който и да е
писувал тая книга, я да ви речем, дал го е лабаво.
- Азбуката ли имаш предвид? – поиска да се увери Били
Секигоопрай.
- Епа да, - Роб подскочи няколко пъти забивайки юмруци във
въздуха – А ми дайте насам некоя по-люта!
Гонагълът изгледа купчината оръфани книги, насъбрани по различни
начини от фийгълите.
- Некоя, дето да има живец да ми се опре, - поясни Роб – Големо
книжище.
- Епа, тая се казуе „Принципи на съвременното счетоводство”, - каза
със съмнение Били.
- И големо херойство ли че бъде да я прочетем тая книга? – притича
до него Роб.
- Епа да. Ама мо’е би…
Роб Секигоопрай вдигна ръка за тишина и обърна поглед към
Джейни, около която се беше струпала тълпа малки фийгълчета. Тя му се
усмихна, а синовете му гледаха баща си в нямо изумление. Някой ден, помисли си Роб, и те ще могат както си вървят и на най-дългата дума да и
спретнат един як тупаник. Дори и запетайките и тея ми ти изкилиферчени
двоеточия няма да им се опрат!
Той трябваше да бъде герой.
- Ми днеска ми е баш ден за туй ми ти четене, - рече той – А ми я
дайте насам!
И той чете „Принципи на съвременното счетоводство” цяла сутрин, но за да го направи поне малко по-интересно, вкара в него и сума ти
дракони.
228
Бележка на автора
Танцът морис...
...по обичай се танцува на 1-ви май за посрещане на лятото.
Историята му е малко объркана, вероятно защото най-вече се е танцувал
покрай кръчми, но понастоящем това е баш народният танц на Англия.
Танцьорите обикновено се обличат в бяло, с окачени по дрехите им
звънчета. Танцуват го и мъже и жени, а вече със сигурност се танцува и в
Съединените Щати.
Това го знам, защото преди няколко години видях да танцуват
Тъмния Морис в една книжарница в Чикаго. Аз измислих Тъмния Морис
за една друга книга на име „Мрачният жътвар” (или поне аз си мисля, че
съм го измислил) и взе че дойде ансамбъл по морис, всичките облечени в
черно, специално заради мен. Те танцуваха в пълна тишина и перфектен
ритъм, без музиката и звънците на „летния” танц.
Красиво излезе. Но и тръпки да те побият от него. Така че може и да
не е добра идея да го опитвате вкъщи...
229