така докато тя изведнъж не плесна с ръце по облегалката на креслото си и
не се разкрещя:
- Пусто да е! Видим ви я, бре шашкъни ниедни!
Фийгълите моментално се паникьосаха и се изпоблъскаха един в
друг в ужас и трепет.
- Думах ли ви аз да мърдолите, бе?! - извика им госпожица
Предалова със смразяваща усмивка.
- Олеле, вай, вай, вай! Она ми мое да дума по нашенски! - изхленчи
някой.
- Вие сте Нак Мак Фийгъл, нал’тъй? Ма не ная клановите ви белези.
А по-кротко бе, нема да ви пържим на бавен огинь. Ти, бе! Името ти как е?
- Я съм Роб Секигоопрай, на клано от Варовитищкио рид Големио
Човек, - отговори онзи с шлема от заешки череп - Та...
- Тъй ли? Големио човек си ми бил, а? Епа стори си тогаз зоро да си я
манеш капата като си хортуваш с мен! - скастри го Госпожица Предалова
забавлявайки се от все сърце - А да ми станете мирно! Я у мойто къще
хаймани нема да търпим!
Всичките четирима Фийгъли моментално се изправиха мирно като
по струнка.
- А така! - рече удовлетворено госпожица Предалова - А ми кажи са
кои са ти другарчетата.
- Туй е брато ми Прост Уили, госпойце, - Роб Секигоопрай тупна по
рамото фийгъла, която не преставаше да се вайка вперил ужасèн поглед в
Енохи и Атоотита.
- Ами останалите двама... саках да речем другите двамца? -
продължи Госпожица Предалова - Ей ти, който си с гайдата. Саках да
речем, дека си с гайдата. Ти да не си гонагъло?
- Епа да, госжа, - отвърна този фийгъл, който изглеждаше по-чист и
спретнат от другите, макар че трябва да се признае, че и повечето неща
живеещи под гнили дънери ще да са по-чисти и спретнати от Прост Уили.
- А как се казуеш?
- Ужасно Дребен Били Големото Чене, госжа.
- Оти ми се здвериш тъй, ма, Ужасно Дребен Били Големо Чене, -
подкачи го Госпожица Предалова - Шубе ли те е?
- Не бе, госжа. Я ти се възхищавам. Драго ми е на сърце га видим
вещица толкоз... вещерска.
30
- Тъй ли било, а? - измърмори с подозрение госпожица Предалова -
Ама сигурен ли си дека ич не те е шубе от мен, бе г-н Били Големо Чене?
- Епа сигурен съм, госжа. Ама само речете, и че ме е баш шубе, -
отговори предпазливо Били.
- Ха! - изсумтя Госпожица Предалова - Ей бре, значи... начи си имаш
акъл. А кой е оня едрия ти приятел, г-н Били?
Били сръга Голем Йън в ребрата. Въпреки ръста си, който като за
фийгъл беше огромен, той изглеждаше ужасно притеснен. Като повечето
хора с големи мускули, той се стряскаше от хора силни по друг начин.
- Он е Голем Йън, госжа, - подсказа Били Големото Чене, докато
Голем Йън си разглеждаше краката.
- Гледам он си има герданче от големи зъби, - забеляза госпожица
Предалова - Човешки ли са?
- Епа да, госжа. Четри на брой. По един от секи човек, дето он е
натупал.
- Ама за порастнали човеци ли говориш? - поиска да се увери
изненадана госпожица Предалова.
- Епа да, госжа, - потвърди Били - Он най-вече им рипа со чутурата
напред от некое дръво. Много е як у чутурата он нашичкио, - добави той, в
случай че някой не бе разбрал.
Госпожица Предалова се облегна и продължи с разпита:
- А сега бъдете тъй любезни да ми обясните, що ми се промъквате
такива в мойто къще. Айде бърже ми отговаряйте!
След съвсем кратичка пауза Роб Секигоопрая подхвана весело:
- Ей, ми че оно е лесно. Бехме излели да ловим хагис.
- Не, не бехте, - сряза го госпожица Предалова - Щото хагис е питка с
овчи дреболийки, с много мерудии и добре сготвена в овчи стомах4.
- Епа оно е само ако не мо’еш да си фанеш истинскио дзвер, бе
гос’жа, - заобяснява се предпазливо Роб Секигоопрай - Оти она питката
пред истинскио дзвер ич не важи. О, лукаво животно е туй, хагисо, а
дупките си пра’и оно у мазета дето ората си държат компирите…
- Това ли е истината? Че сте били на лов за хагис? А, Прост Уили? -
гласът на госпожица Предалова изведнъж много се заостри.
Всички присъстващи очи, включително тези на една уховрътка, се
втренчиха в завалията Уили.
- Ъъъ... епа-а-а... ооолеле... ау... вай, вай, вай! - изстена Прост Уили и
падна на колене - Молим ви, бе госжа, не ми сторвай нещо ужасно! -
примоли се той - Она твойта уховрътка как на кръв ме гледа!