Тифани зърна как Баба вдигна поглед и смъкна своя поклон още по-
ниско, с около два пръста.
Г-жа Уховрътска успя някак да изкара още един пръст по-надолу.
Тифани и Аннаграма се спогледаха над безнадеждно опънатите
гърбове. Понякога тези неща можеха да траят с часове.
Баба изръмжа и се изправи. Г-жа Уховрътска също, цялата
почервеняла в лицето.
- Благословение да е над тая среща, - изрече със спокоен глас Баба.
Тифани потръпна. Това беше откриване на враждебни действия.
Викането и ръгането с пръсти беше съвършено нормална вещерска кавга, но внимателното и спокойно говорене си беше открита война.
- Колко мило от ваша страна да ни посрещнете, - отвърна г-жа
Уховрътска.
- Надявам се, че ви виждам в добро здраве?
- Добре съм, госпожице Вихронрав.
Аннаграма замижа. Това по стандартите на вещиците си беше удар
пад кръста.
- Аз съм Госпожа Вихронрав, г-жо Уховрътска, - поправи я Баба –
Както съм сигурна, че знаеш?
- Ами че да. Разбира се, че е така. Толкова съжалявам.
След размяната на тези свирепи удари Баба продължи:
- Уверена съм, че госпожица Ястребска ще завари всичко според
изискванията си.
- Сигурна съм, че... – г-жа Уховрътска изгледа Тифани с питащо
изражение.
- Тифани, - услужливо я подсети Тифани.
- Тифани. Разбира се. Какво мило име... Та съм сигурна, че Тифани е
сторила всичко според силите си, - рече г-жа Уховрътска – И все пак ние
ще очистим и осветим къщурката против... вредоносни влияния.
102
Ама че аз вече всичко съм изчистила и излъскала! – помисли си
ядосано Тифани.
- Влияния ли? – подпита Баба Вихронрав и дори Зимеделецът
нямаше да може да докара по-леден глас.
- Както и обезпокоителни вибрации, - добави г-жа Уховрътска.
- А, за тях знам, - сети се Тифани – Една от дъските на дюшемето в
кухнята е хлабава. Като я настъпиш, бюфетът се тресе.
- Носят се слухове за демон, - продължи г-жа Уховрътска важно-
важно пренебрегвайки тази информация – Както и за... черепи.
- Но... – понечи да заговори Тифани, но ръката на Баба я стисна така
силно за рамото, че тя спря.
- Олеле, майчице, - продума Баба все така стискайки я – Черепи
значи?
- Говорят се тревожещи неща, - караше нататък г-жа Уховрътска, наблюдавайки Тифани – От най-тъмно естество, Госпожо Вихронрав.
Имам чувството, че населението на този участък е било обслужвано
изключително зле. Мрачни сили са били пуснати да вилнеят.
На Тифани и се искаше да се разкрещи: Не! Та това са само
приказки! Всичко е Бофо! Та тя бдеше над тях! Тя спираше глупавите им
кавги, помнеше законите им, четеше им конско за тъпотията им! Нямаше
да може да свърши всичко това, ако беше просто крехка старица!
Налагаше и се да бъде мит! Но хватката на Баба задържа думите и
неизговорени.
- Не ще и дума, странни сили са се развихрили, - рече Баба
Вихронрав – Желая ви всичко хубаво във вашите мероприятия, г-жо
Уховрътска. Ако ме извините?
- Разбира се, госпож...о Вихронрав. Нека благоприятни звезди ви
осенят.
- Нека пътят изчака стъпките ти, - отговори Баба.
Тя вече не стискаше Тифани толкова силно, но все пак почти я
завлече от другата страна на къщурката. Там на стената беше облегната
метлата на покойната Госпожица Предалова.
- Връзвай си бързо партакешите! – заповяда тя – Трябва да
побързаме!
- Той дали ще се върне? – попита Тифани, докато се мъчеше да
натамани чувала и вехтия куфар върху метличината.
- Не още. Няма да е скоро, тъй мисля. Но пак ще те потърси. И ще е
по-силен. Опасен за теб, да ти кажа, както и за тези край теб! Толкова
много имаш да учиш! Толкова много имаш да свършиш!
- Аз нали му благодарих! Опитах се да съм мила с него! Защо не ме
оставя на мира?
- Заради Танца, - отговори Баба.
103
- Съжалявам за това!
- Не е достатъчно. Знае ли виелицата, що е жал? Трябва да си
предизвикала промени. Наистина ли си мислиш, че онова място е било
оставено там за теб? Ех, толкова е заплетено! Как са стъпалата ти?
Тифани, ядосана и смаяна, застина с един крак преметнат над пръта.
- Стъпалата ми ли? Какво за стъпалата ми?
- Сърбят ли? Какво става като си свалиш обувките?
- Нищо! Просто си виждам чорапите! Какво общо имат стъпалата
ми?
- Ще видим, - отряза я най-вбесяващо Баба – Айде да вървим.
Тифани се опита да излети, но само едва-едва отлепи от изъхналата