Айсбергът беше Тифани. Една Тифани висока стотина метра, направена от бляскав зеленикав лед, но все пак беше Тифани. По главата и
гнездяха морски птици.
- Не може пак Зимеделецът да е сторил това! – тръшна се Тифани –
Аз нали изхвърлих коня! – тя събра длани пред устата си и извика - АЗ
НАЛИ ИЗХВЪРЛИХ КОНЯ!
109
Гласът и отекна от зловещо надвисналата ледена фигура. Няколко
птици излетяха с крясъци от грамадната студена глава. Зад Тифани
корабния рул се завъртя. Веселия Моряк тропна с крак и посочи белите
платна над тях:
- И в ясно и в бурно време! – изкомандва той.
- Извинявай! Просто не те разбирам!
Морякът изсумтя и хукна към едно въже, което задърпа припряно.
- Ето че стана смахнато, - отбеляза тихичко Третият Акъл.
- Да, нали, сама нямаше да се сетя, че грамаден айсберг с моя образ
няма да...
- Не, това е просто странно. А това е смахнато, - поправи я Третият
Акъл – Имаме пътници. Виж, - тя посочи.
Долу, на главната палуба имаше ред люкове с големи железни
решетки. Тифани преди не ги беше забелязала. Ръце, стотици ръце, бледи
като корени под стар дънер, се подаваха от решетките опипвайки и
мятайки се.
- Пътници? – прошепна в ужас Тифани – О, не...
И тогава започнаха писъците. Щеше да е по-добре, макар и не много
по-добре, ако крещяха „Помощ!” или „Помогнете!”, но вместо това те само
пищяха и ридаеха, звуци на оголена човешка болка и страх.
Не!
- Върни се в главата ми, - отсече тя – Не мога да мисля като те
гледам да се размотаваш така навън. Веднага.
- Ще вляза отзаде ти, - склони Третият Акъл – Така няма да изглежда
сякаш...
Болка прониза Тифани, както и промяна в ума и, ведно с мисълта: „Е, сигурно можеше и да е много по-гадно”.
Е добре, да помисля. Всичката аз да помисля.
Тя гледаше отчаяните ръце, размятащи се като водорасли под вода и
си мислеше: „Аз съм в нещо като сън, но този май не е мой. Аз съм на
кораб и сега ще ни убие айсберг, който е гигантски образ на мен самата.
Май повече ми харесваше като бях снежинки...
Чий сън е това?
- Какво ти има, Зимеделецо? – попита тя, а Третият и Акъл, върнал
се, където трябваше да си бъде, изкоментира: „Чудна работа, даже и дъха
си във въздуха можеш да видиш.”
- Това някакво предупреждение ли е? – провикна се Тифани – Какво
искаш?
- Теб да ми станеш жена, - отговори Зимеделецът. Думите просто ей
така пристигнаха в паметта и.
Раменете на Тифани се отпуснаха.
110
Знаеш, че това не е наистина, каза и Третият Акъл. Но пък може да е
сянката на нещо истинско...
Не трябваше да давам на Баба Вихронрав да отпраща просто ей така
Роб Секигоопрай...
- Кривънци! Кърма да ме утепа! – провикна се някой зад нея, след
което се започна обичайната гълчава:
- Оно е „гръм”, бе, мо’е ли да си толкоз прост!
- Епа тъй ли? Де го тоя гръм бе, оно тука има само кърма!
- Пуснете некое дръво на борд, бе! Че Прост Уили падна у водата!
- Брей че кютук с кютук! Рекох ли му я, превръзка само на едното
очо?
- Е-бре, йо-хо-хо и хо-йо-йо...
Фийгъли заприиждаха от каютата зад Тифани, плъзвайки по целия
кораб, а Роб Секигоопрай спря точно пред нея. И козирува.
- Да прощаваш, че мънечко се позабавииме, че бая зор беше да ги
тражим тея ми ти черни превръзки. Оно, найш ли, има таквоз нещо: стил
му викат.
Тифани остана без думи, но само за миг. После посочи:
- Трябва да не дадем на този кораб да се удари в онзи айсберг!
- Епа само туй ли? Нема проблема! – Роб се зазяпа покрай нея в
прииждащата ледена великанка и се ухили – Ма он нослето ти го е докарал
баш убаво, а?
- Просто го спрете. Моля ви се? – заумолява Тифани.
- Епа тъй верно! Аре, момци!
Да гледаш фийгъли вършещи работа беше все едно да гледаш
мравки, само че мравките не носят препаски и не крещят неспирно
„Кривънци!” Сигурно защото можеха само с една дума за кажат толкова
много неща, те май нямаха проблеми със заповедите на Веселия Моряк. Те
щъкаха по палубата, теглеха се разни тайнствени въжета, платна се
опъваха и плющяха под хор от „Добро пушене!” и „Кривънци!” И сега значи Зимеделецът иска да се ожени за мен, мислеше си
Тифани. Ох, майчице.
Не че досега не и се беше случвало да се замисля, дали ще се омъжи
някой ден, но беше твърдо уверена, че до този „някой ден” има още доста
време. Да, майка и се беше омъжила още само на четиринадесет, но така е