- Тогава си затворете очите, - разпореди се Тифани.
Тя се облече, сръбвайки си от време на време по малко от чая. Да ти
донесат чай до леглото без да си болна? Та такова се случваше само на
крале и кралици!
И тогава тя забеляза синините на пръстите си. Изобщо не болеше, но
пръстите и бяха посиняли точно където ги беше ударило корабното
кормило. Така значи...
- Хей, фийгъли? – повика ги тя.
- Кривънци, нема па да ни метнеш за втори път, - каза гласът из-под
леглото.
- Я излез където да мога да те виждам, Прост Уили! – изкомандва
Тифани.
- Ей бре, госпо’ице, върло бабоягуване требе да е туй, секи път да
‘найш дека съм я.
113
След още някое време угрижено шепнене из-под леглото се изнизаха
Прост Уили, защото това наистина беше той, още двама фийгъли и
сиренето Хорас.
Тифани зяпна. Добре де, той си беше синьо сирене, значи на цвят
съвсем като фийгъл. И се държеше като фийгъл, тук нямаше никакво
съмнение. Защо обаче му беше да увива около себе си мърляв фийгълски
кариран парцал?
- Ми он, такова, ни намери, - обясни Прост Уили, прегръщайки с
една ръка толкова от Хорас, за колкото му стигаше ръката – Мо’е ли да
остане с нас, а? Он сфаща сека моя дума!
- Да се чуди човек, защото аз не схващам, - каза Тифани – Вижте, снощи бяхме в корабокрушение, нали?
- Епа да, как не. Нещо като такова.
- Нещо като такова ли? Истинско ли беше или не?
- Епа такова, - притесни се фийгълът.
- Какво такова? – настоя Тифани.
- Епа нещо като истинско и нещо като неистинско, ма нещо като
истински неистинско, - обясни Прост Уили гърчейки се от вълнение – Я не
ги нъм верните думища...
- Добре ли сте всички в клана? – попита Тифани.
- Епа да, госпойце, - просия Прост Уили – Нема проблема. Онуй нали
си беше сънищна гемия у сънищно море.
- Ами айсбергът сънищен ли беше?
- Ей, не. Айсберго си беше истински, госпойце.
- Така си знаех! Ама сигурни ли сте?
- Епа да. Бива си ни нас да наеме таквиз ми ти неща, - рече Прост
Уили – Тъй ли е, бе момци?
Другите два фийгъла, в пълен страх и трепет от това че стоят пред
лицето на големата мънечка бабаяга без защитата на още стотици братя
наоколо, само кимнаха на Тифани, след което и двамата се опитаха да се
скрият зад гърба на другарчето си.
- Значи истински айсберг с моето лице си плува из морето? – ужаси
се Тифани – Пътищата на корабите пресича ли?
- Епа да. Мое би, - отговори Прост Уили.
- В каква беля само ще се вкарам! – възкликна Тифани изправяйки
се.
Нещо прещрака и краят на една от дъските на дюшемето изскочи от
пода и щръкна поклащайки се като люлеещ се стол. Беше изстръгнала и
запратила към стената два дълги пирона.
- А сега и това, - въздъхна морно Тифани.
114
Фийгълите и Хорас обаче бяха изчезнали. Зад Тифани някой се
изсмя, или по-скоро подхихикна, дълбоко, земно, някак си с намек че
някой все едно току що е разказал пиперлив виц.
- Тея малки дяволи ги бива да изфирясват, а? – каза Леля Ог
влизайки безгрижно в стаята – Айде сега, Тиф, от теб искам да ми се
обърнеш бавно-бавно и да ми седнеш на леглото, ама така че краката ти да
не докосват пода. Ще се оправиш ли с това?
- Разбира се, Г-жо Ог. Вижте, съжалявам за...
- Пу, малко дюшеме повече или по малко, на кой му пука? – успокои
я Леля Ог – Повече ме е грижа за Есме Вихронрав. Та тя каза, че може да
стане нещо такова! Ха, тя излезе права, а мис Тик крива! Сега с нея хич
няма да може да се живее! Така ще си навири носа, че краката и няма да
докосват земята!
С гръмко „ пьоуоуоуонк!” още една дъска се откърти от пода.
- Няма да е зле и твоите да не я докосват, госпожичке, - додаде Леля
Ог – За нула време ще се върна.
Нула времето се оказа, че трае точно колкото двадесет и седем
секунди, когато Леля се върна с чифт крещящо розови чехли на пухкави
зайчета.
- Моите резервни, - поясни тя, докато зад гърба и още една дъска
каза „ хряас!” и метна четири големи пирона в отсрещната стена.
От дъските, които вече се бяха изправили започна да никне нещо, много приличащо на листа. Бяха тънки като тревички, но си бяха листа.
- Аз ли го правя това? – попита притеснено Тифани.
- Бас държа, че на Есме ще и се иска сама да ти разправи всичко, -
каза Леля навличайки на Тифани чехлите – Но това твоето, госпожице, е