тежък случай на Ped Fecundis.
Някъде в паметта на Тифани д-р Чувствителиян Суетон, D. M. Phil., B. El L. и така нататък, за миг се размърда в дрямката си и се погрижи за
превода.
- Плодородни крака? – учуди се Тифани.
- Браво бе! Не че очаквах нещо да му стане на дюшемето, но като се
замислиш, връзва се. То в крайна сметка нали е дървено, значи ще иска да
расте.
- Г-жо Ог?
- Да?
- Моля ви се? Изобщо не разбирам за какво говорите! Та аз си мия
редовно краката! Освен това мисля, че съм гигантски айсберг!
Леля Ог я изгледа продължително и благо. Тифани се взря в тези
тъмни проблясващи очи. Изобщо не се опитвай да й въртиш номера или да
криеш нещо от тези очи, посъветва я Третият Акъл. Всички казват, че тя и
115
Баба Вихронрав са били най-добри приятелки още от момичета. А това
значи, че зад всички тези бръчки трябва да има стоманени нерви.
- Чайника долу ей сегичка ще кипне, - каза бодро Леля – Защо пък да
не слезеш и да не ми разкажеш всичко, а?
Тифани беше проверила в Несъкратения Речник за „гювендия” и
откри, че то значело „жена живееща по-така, отколкото трябва” и
„отличаваща се с леко поведение”. След известен размисъл тя реши, че
това ще да значи, че Г-жа Гита Ог е извънредно почтена жена. Щом като и
е лесно да се отличава с поведение, тоест да бъде по-добра в това
поведение от останалите. И щом като е по-така отколкото трябва, значи
превъзхожда дължимото. Някак си тя усещаше, че Госпожица Предалова
не беше имала предвид точно това, но как да спориш с логиката?
Ако не друго, Леля Ог умееше да слуша. Тя слушаше като някакво
грамаданско ухо и Тифани без да се усети си каза всичко. Ама всичко.
Леля седеше отсреща на голямата кухненска маса и попафкваше с лулата
си с резбован таралеж. От време на време подпитваше примерно: „А защо
така?” или „И после какво стана?” и изповедта течеше ли течеше.
Добродушната усмивчица на Леля можеше да изтръгне от теб неща, които
дори не си подозирала че знаеш.
Докато си говореха Третият Акъл на Тифани изследваше стаята с
крайчеца на зрението. Тази стая беше удивително светла и чиста и
навсякъде имаше украшения – евтини и жизнерадостни, от тия, на които
пише неща като „На най-добрата Мама на света”. А където нямаше
украшения, имаше картинки на бебета, деца и семейства.
Тифани си беше мислила, че само тежкари живеят в такива къщи. Та
тук имаше газени лампи! Имаше и тенекиена вана, удобно закачена на кука
зад клозета! Имаше си и помпа направо в къщата! Леля обаче си ходеше в
доста износената си черна рокля, без изобщо да е тежкарка.
От най-хубавото кресло в натруфената стая голям сив котарак
гледаше Тифани през полу-отворено око, в което проблясваше абсолютно
зло. Леля го беше представила като „Грибо... не се притеснявай от него, той ми е само един голям пухчо”, което на Тифани и стигна знанието да
преведе като: „ще забие нокти в крака ти само да припариш близо до него”.
Тифани говореше както не беше говорила на никого досега. Трябва
да е някаква магия, реши Третият и Акъл. Вещиците все намират начини
да контролират хора с гласа си, а Леля Ог вместо това те слуша.
- Този момък Роланд, дето не е твоят младеж, - подметна Леля, когато Тифани спря да си поеме дъх – Мислиш ли да се омъжиш за него, а?
Не лъжи, настоя Третият и Акъл.
- Аз... ами, какво ли не ти идва на ум като не внимаваш, нали? –
отговори Тифани – Не е точно като да мисля. Изобщо, всичките други
116
момчета, които съм срещала, си гледат само в глупавите крака! Петулия
казва, че това е заради шапката.
- Е, помага ако си я свалиш, - посъветва я Леля Ог – А да ти кажа, когато аз бях момиче, доста помагаше и по-изрязано деколте на сукмана.
От него те престават да гледат в глупавите си крака, от мен да знаеш!
Тъмните и очи уловиха погледа на Тифани. И Тифани избухна в
смях. На лицето на Леля Ог изникна такова подхилкване, че би трябвало да
го затворят в името на общественото благоприличие, и, кой знае защо, Тифани се почувства много по-добре. Беше минала нещо като изпит.
- Ама да знаеш, това със Зимеделеца май няма да мине, няма как, -
пак върна нещата в скръбното им положение Леля.
- Това със снежинките, хубаво, - каза Тифани – Но с айсберга...
мисля, че това беше малко в повече.
- Перчене пред момичетата, - пафна с таралежовата си лула Леля –