Да, те все така правят.
- Но той може да убие хора!
- Че той нали е Зимата. Тя, зимата, това прави. Да, но като го гледам
аз, май е малко ошашавен, щото досега никога не е бил влюбен в човешко
същество.
- Влюбен?
- Добре де, той може би си мисли, че е.
Още веднъж очите и се взряха в Тифани.
- Той е природен елемент, а те, като ги погледнеш, са си
елементарни, - продължи Леля – Той обаче се опитва да бъде човек. А
това си е сложничко. Ние сме бъкани с разни неща, дато той не ги
разбира... какво говоря, дето не може да ги разбере. Гняв, например. Една
виелица никога не се гневи. Бурята не мрази хората, които убива. Няма
такова нещо като жесток вятър. Но колкото повече той мисли за теб, толкова повече му се налага да се оправя с разни такива чувства, а няма
кой да го научи. Той не е чак толкова умен. Изобщо не му се е налагало да
бъде умен. А интересното е, че ти също нещо се променяш...
На вратата се почука. Леля Ог стана и отвори. Беше Баба Вихронрав, а из-зад рамото и надничаше мис Тик.
- Благословение над този този дом, - поздрави Баба, но с тон, предполагащ, че ако се наложеше някой да разкара това благословение, тя
като нищо можеше да се заеме.
- Сигурно, сигурно, - каза Леля Ог.
- Значи има ped fecundis, така ли? - попита Баба.
- И то тежък случай. Дюшемето се разлисти, когато тя мина по него
боса.
- Ха! И какво и даде за това?
- Предписах чифт меки чехлички.
117
- Фактически не виждам как би могло да се стигне до аватаризация, при условие че става дума за природна стихия, тук просто няма... – понечи
да се изкаже мис Тик.
- Я престани да ми философстваш, мис Тик, - сряза я Баба Вихронрав
– Нещо забелязвам, че като се оплескат нещата, много те избива на
философстване, а от това файда няма.
- Аз просто не искам да безпокоя детето, това е, - оправда се мис Тик, хвана ръката на Тифани, потупа я и заговори – Не се безпокой, Тифани, ние ще...
- Тя е вещица, - прекъсна я строго Баба – Трябва просто да и кажем
истината.
- Мислите, че се превръщам в... богиня? – досети се Тифани.
Заслужаваше си да им видиш лицата. Единствената уста, която не
беше зяпнала беше тази на Баба Вихронрав, която се подхилкваше
самодоволно. Така се усмихва някой, чието куче току що е направило
някой особено хубав номер.
- Как се сети? – попита Баба.
Доктор Суетон ми даде жокер: „Аватар: въплъщение на божество”.
Да, но аз няма да ти кажа това, помисли си Тифани. А каза:
- Е, такава ли ставам?
- Да, - отговори Баба Вихронрав – Зимеделецът си мисли, че ти си...
е, тя има купища имена. Все завъртяни от рода на Дамата на Цветята. Или
Лятната Господарка. Тя прави лятото, също както той прави зимата. Той си
мисли, че ти си тя.
- Хубаво, но ние нали знаем, че той греши, нали? – пробва се
Тифани.
- Ъ... не чак толкова, колкото би ни се искало, - отвърна мис Тик.
Повечето фийгъли бяха спряли на лагер в плевнята на Леля Ог, където се сбраха на военен съвет, само дето този съвет беше за нещо, което
не беше точно война.
- Туй нещо, дето че требе да борим тук, момци, - обяви Роб
Секигоопрай – е Бръмантиката.
- Туй па що е, бе Роб? – попита един от фийгълите.
- Епа туй да не е за как се пра’ят мънечките бебешори? – излезе с
догадка Прост Уили – Ти миналата година ни разправи. Баш интересно си
беше, макар ако питаш мен, тук таме мънечко ни послъгнà.
- Ми не е баш онуй, - отрече Роб Секигоопрай – Оно е бая мъчно да
се описува. Ма като гледам, Зимеделецо сака да върти бръмантика с
големата мънечка бабаяга, а па она ич не най що да стори.
- Епа начи оно си е баш както се праят бебешорите? – възкликна
Прост Уили.
118
- Не, оти туй даже сите дзверища го наят, ма само ората требе да я
наят Бръмантиката, - заобяснява Роб – Он, бико, га срещне некоя крава, нема нужда да и вика: „Сърце ми пра’и бум-бум-бум само га го зърнем
гиздавото ти личице”, оти оно си е некак турено право у чутурите им. Ма у
ората оно е по-мъчно. Бръмантиката е бая важна, от мен да найте. Най-вече
оно е чалъмо, момъко да припари до момето без она да му рипне и да му
издращи зъркелите.
- Ми я не видим как ние мо’ем баш на туй да я учим, - изказа се Леко
Луд Ангъс.
- Големата мънечка бабаяга чете книги, - обясни Роб Секигоопрай –
Она га види некоя книга, не мо’е да трае и я чете. А па я, - добави гордо
той – имам План.
Фийгълите си отдъхнаха. Винаги им олекваше, когато Роб имаше