План, особено като се има предвид, че повечето му планове се свеждаха до
налитането на нещо с крясъци.
- А ни кажи за тоя План, Роб, - примоли се Голем Йън.
- Драго ми е, дека попита, - каза Роб – Плано е: да и намерим книга
за Бръмантичната Любов.
- А как че я намерим тая ми ти книга, бе Роб, - попита неуверено
Били Големо Чене, който беше верен гонагъл, но и достатъчно умен да
изтръпва всеки път, когато на Роб Секигоопрай му щукнеше План.
Роб Секигоопрай царствено размаха ръка и рече:
- Епа тук жокер не ни требе! Друго не ни требе освен голема капа, палто, закачалка и дръжка от метла!
- Епа тъй ли? – намръщи се Голем Йън – Убаво, ма тоя път пу я да не
съм па некое колено!
При вещиците всичко е изпитание. Така че те сега изпитваха
стъпалата на Тифани.
Хайде на бас, че няма друг в целия свят, на който да му се налага да
прави това, мислеше си тя докато отпускаше крака в тавата с почва
насипана там набързо от Леля. И Баба Вихронрав и мис Тик седяха на
прости дървени столове, въпреки че сивият котарак Грибо се ширеше сам
върху единствения грамаден мек фотьойл. На никой не му трябва да буди
Грибо, когато Грибо иска да спи.
- Усещаш ли нещо? – полюбопитства мис Тик.
- Малко е студено, нищо друго... о, нещо става...
Между стъпалата и изникнаха зелени филизи и бързо порастнаха. До
корена си те побеляха и набъбвайки заизблъскваха краката настрани.
- Лук? – надигна глас сприхаво Баба Вихронрав.
- Добре де, само тези семена намерих, както бързахме, - обясни Леля
Ог ръчкайки лъскавите бели луковици – Добър размер. Само така, Тиф.
119
Баба я изгледа шокирано.
- Сега нали няма да вземеш да ги ядеш, а Гита? – укори я тя – Ама
точно така ще сториш, нали? Ама че ти ще ги ядеш!
Леля Ог, изправила се с по сноп луковици и в двете си дундести ръце
я изгледа гузно, но само за миг.
- Че защо не? – отвърна с достойнство тя – То зиме не е работа да си
вириш носа от пресен зеленчук. А и, освен друго, краката и са си чистички
и спретнати.
- Не е съвсем прилично, - изказа се мис Тик.
- Мен от това не ме боли, - намеси се Тифани – Аз нищо друго не
правих, освен да си пусна краката за малко в тавата.
- Ето, тя казва, че не боли, - изтъкна Леля Ог – А, на мен май ми
останаха малко семена от моркови в кухненския шкаф... – тя видя
израженията на лицата на другите – Добре де, добре, стига толкова. Няма
какво да ме гледате така. Просто се опитвах да посоча светлата страна на
нещата, нищо друго.
- Но, моля ви се, някой ще ми обясни ли какво ми става? – проплака
Тифани.
- Мис Тик щеше да ти даде отговор с премного и предълги думи, -
каза Баба – Но като опре до главното, ето какво ти е: случва ти се
Приказка. И те пригажда към себе си.
Тифани се помъчи да не изглежда сякаш не е разбрала нито дума от
това, което току що са и казали.
- Мисля, че малко подробности хич няма да ми навредят, - увери ги
тя.
- А аз мисля, защо да не взема да направя малко чай, - каза Леля Ог.
Глава Седма
Хванеш ли се на танца...
Зимеделецът и Лятната Господарка... играеха. Един никога не
свършващ танц.
Зимата никога не умира. Не и така, както умират хората. Тя се
скатава в късните слани и мириса на зима в някоя лятна сутрин, а в най-
големите жеги бяга във високите планини.
Лятото никога не умира. То се покрива вдън земята. На закътано
напъпват зимни пъпки, а под старата шума никнат белезникави кълнове.
Частица от него намира убежище в най-дълбоките, най-горещите пустини, където лятото е безкрайно.
120
За животните те са само промяна на времето, само част от всичкото.
Но ето че се явиха хората и им дадоха имена, също както изпълниха
звездното небе с герои и чудовища, понеже така те го превърнаха в
приказки. А хората обичат приказките, защото веднъж като превърнеш
нещата в приказка, приказката може да бъде променена. И точно тук беше
проблемът.
Така че Господарката и Зимеделецът вече хиляди години въртяха
тази игра, сменяйки се всяка пролет и всяка есен, и така докато едно
момиченце не можа да си сдържи краката и кацна в танца точно по най-
неподходящото време.