Но Приказката също си има свой живот. Тя е като някое
представление, траещо вече години наред, и ако на сцената вместо
истинската актриса вземе че излезе някое случайно попаднало там момиче, ами, толкова по-лошо за момичето. Ще му се наложи да носи костюма и да
си казва репликите с надеждата, че някак си ще я докара до щастлив край.
Промениш ли Приказката, дори и да не си искала, Приказката ще промени
теб.
Мис Тик го каза с много повече думи, такива като примерно
„антропоморфна персонификация”, но това беше, което в крайна сметка
разбра Тифани.
- Та значи... не съм богиня, така ли? – поиска да се увери тя.
- Ех, защо нямам черна дъска, - въздъхна мис Тик – Само че на тях
водата не им се отразява добре, а и тебеширите, разбира се...
- Това, което си мислим, че се е случило в Танца, - започна тихо Баба
Вихронрав – е, че ти и Лятната Господарка сте се... смесили.
- Смесили?
- Може и да имаш някои от нейните дарби. Митът за Лятната
Господарка казва, че цветя никнели навсякъде където и да се размотават
краката и, - каза Баба Вихронрав.
- Където и да стъпят нозете и, - поправи я сковано мис Тик.
- Какво? – сопна се Баба, която тъкмо беше започнала да крачи
напред-назад пред камината.
- Правилно е „където и да стъпят нозете и”, - поясни мис Тик – Така
е по-... поетично.
- Ха, - изсумтя Баба – Поезия!
Това ще ми докара ли още неприятности? – зачуди се Тифани и
попита:
- Ами истинската Лятна Господарка? Тя ще се сърди ли?
Баба Вихронрав спря да крачи и изгледа мис Тик, която каза:
- Ами, да... ъ... ние изследваме всички възможности...
121
- Което значи, че не знаем, - завърши Баба – Като се опре до
същината. Знае ли човек, като става дума за богове? Но, щом питаш, да, те
често си падат малко докачливи.
- Аз нея в танца не я видях, - спомена Тифани.
- А да си видяла там Зимеделеца?
- Е... не, - призна си Тифани.
Как да им опише онзи чуден, безвременен, златен, шеметен миг?
Тогава хич не и беше до тела или до мисли. Но все пак прозвуча като че
двама души бяха попитали „Коя си ти?”. Тя пак се обу.
- Ъ... къде ли е тя сега? – попита тя докато си връзваше връзките.
Може пък да и се наложеше да бяга.
- Сигурно се е прибрала под земята за зимата. Лятната Господарка
зиме над земната повърхност не стъпва.
- До сега, - подметна весело Леля Ог, която май всичко това я
забавляваше.
- Ето че със забележката на Г-жа Ог стигнахме и до другия проблем, -
поде мис Тик – Защото, що се отнася до, ъъъ, Зимеделеца и Лятната
Господарка, те, ами, в крайна сметка, те никога не са... – тя извъртя очи
многозначително към Леля Ог.
- Те никога не са се срещали, освен в Танца, - завърши Леля – Но ето
че цъфваш ти, на него му изглеждаш баш като Лятната Господарка, а пък
му се разкарваш най-нахално из зимата, така че като нищо може да му...
как да го кажа...?
- ... да си поощрила романтичните му въжделения, - намеси се
набързо мис Тик.
- Е, аз нямаше да го кажа точно така, - забеляза Леля Ог.
- За теб точно не се и съмнявам! – сопна и се Баба – Подозирам, че
ти щеше да използваш Изрази!
Тифани определено чу главното „И”, предполагащо, че въпросните
изрази не би трябвало да се споменават от възпитани хора. Леля се изправи
и се опита да си придаде надменен вид, което не е лесно, когато имаш лице
като весела, румена ябълка.
- Аз, всъщност, исках да обърна вниманието на Тиф върху ето това, -
заяви Леля взимайки едно украшение от претрупаната лавица.
Беше малка къщичка. Тифани я беше зървала и преди; отпреде
имаше две вратички, а сега от едната се показваше малко дървено човече с
цилиндър.
- Менторологича къщичка му викат, - обясни Леля подавайки я на
Тифани – Не знам как работи... има там някаква специална врътка или
както и да му викат... но ако ще вали, излиза малкият дървен мъж, а пък
ако ще е слънчево, излиза малка дървена жена. Да, но те, видиш ли, са на
една такава въртяща се джаджа, така че няма как да излязат и двамата, 122
схващаш ли? Ама няма начин. И как да не се зачудиш, като се сменя
времето, ако мъжът само така, с крайчеца на окото си зърне жената, та се