чудя значи...
- За секс ли става дума? – попита Тифани.
Мис Тик извъртя очи към тавана, Баба Вихронрав си прочисти
гърлото, а Леля се разсмя така гръмко, че щеше да притесни и дървеното
човече:
- Секс, а? Между Лятото и Зимата? Ама че мисъл.
- Хич... да не си я... помисляш, - намеси се строго Баба Вихронрав и
се обърна към Тифани – Захласнал се е по теб, това е то. А не знаем, колко
от силите на Лятната Господарка имаш. Тя може и да е доста отслабнала.
Ще ти се наложи да бъдеш лятото зиме, и така докато не свърши зимата, -
добави тя с равен глас – Така е справедливо. И без никакви оправдания. Ти
си направила избора си. И получаваш каквото си избрала.
- А не може ли просто да ида, да я намеря и да и се извиня...? – каза
Тифани.
- Не, - отсече Баба, пак почвайки да крачи пред камината – Старите
богове от извинения не разбират. Те знаят, че това са само думи.
- Знаеш ли, какво си мисля? – намеси се Леля – Мисля си, че тя те
наблюдава, Тиф. Казва си тя: „За коя се мисли тая малка тарикатка, че да
се фръцка на мойто място? Я да видим като се помъчи малко, дали ще и
хареса!”
- Г-жа Ог може и да има известно право, - обади се мис Тик
прелиствайки „Митологията” на Чинкин – Боговете обичат да плащаш за
грешките си.
Леля Ог потупа Тифани по рамото:
- Щом като тя иска да те види, какво толкова, ти пък и покажи на
нея, а Тиф? Това е то, начинът! Изненадай я!
- Имаш предвид Лятната Господарка ли? – не доразбра Тифани.
Леля намигна:
- Е, и нея също!
Откъм мис Тик се чу нещо много приличащо на подсмихване, докато
Баба Вихронрав не я изгледа накриво.
Тифани въздъхна. Колкото и да се приказва за избор, за нея сега
такъв нямаше.
- Добре тогава. Какво още може да се очаква от.. ами стъпалата?
- Аз, ъ, тъкмо проверявам, - отговори мис Тик, все така прелиствайки
книгата – А... пише, че тя била, тоест е, по-прекрасна от всички звезди
небесни...
Всички те се вгледаха в Тифани.
- Може и да направиш нещо с косата си, - предложи след някое време
Леля Ог.
123
- Какво например? – попита Тифани.
- Каквото и да е например.
- Освен стъпалата и правенето нещо с косата ми, - запита рязко
Тифани – има ли още нещо?
- Ето, според цитат от един древен ръкопис: „И шества тя по
моравите Априлски и изпълнюва кошерите пчелни с мед сладък”, -
докладва мис Тик.
- Как го правя това?
- Не знам, но подозирам, че то и без друго си става, - отвърна мис
Тик.
- А Лятната Господарка обира заслугата, така ли?
- Мисля, че тя, всъщност, просто трябва да съществува.
- Нещо друго?
- Ъ, да. Трябва да се погрижиш зимата да свърши, - каза мис Тик – И, естествено, да се оправиш със Зимеделеца.
- А това пък как да го направя?
- Ние мислим, че ти просто трябва да си... там, - рече Баба Вихронрав
– Или може би ще разбереш, какво да правиш, когато му дойде времето.
- Мяу.
- Къде там? – поиска да знае Тифани.
- Където и да е. Навсякъде.
- Бабо, шапката ти изпищя, - обърна и внимание Тифани – Каза
„мяу”!
- Няма такова нещо, - отрече рязко Баба.
- Да знаеш, каза го, - потвърди Леля Ог – И аз я
чух.
Баба Вихронрав изръмжа и си свали шапкага.
Бялото котенце, свило се около здраво стегнатия и
кок примигна на светлината.
- Какво да го правя? - измърмори Баба – Оставя
ли я тая пущина сама, ще ми се завре под шкафа и ще
врещи ли врещи, - тя огледа всички като че
предизвиквайки ги да кажат ако ще и дума – Както и
да е, - добави тя – то ми топли главата.
От креслото си Грибо лениво приотвори жълтата цепка на лявото си
око.
- Слизай, Ти, - каза Баба, сваляйки котето от главата си и оставяйки
го на пода – Госпожа Ог все ще има малко млекце в кухнята си.
- Вярно, че е малко, - въздъхна Леля – Бас държа, че някой ми го пие!
Окото на Грибо се отвори докрай и той леко заръмжа.
124
- Сигурна ли си, че знаеш, какви ги вършиш, Есме? – попита Леля Ог
готова да метне една възглавница – Той моичкият много люто си брани
територията.
Бялото котенце седна на пода и си уми ушите. И после, когато Грибо