се изправи на крака, тя го стрелна с едно такова невинно погледче и литна
право към носа му, докопвайки го с извадени нокти.
- Тя също, - изкоментира Баба Вихронрав, когато Грибо се изстреля
от креслото, профуча през стаята и изчезна в кухнята.
После от там се дочу трошене на супник последвано от дан-дан-дан-
дан-кането на капака на супника, който се повъртя на пода докато не
заглъхна. А котенцето доприпка пак в стаята, скочи в опразненото кресло и
се сви на кълбо.
- Ама той довлече половинка вълк оная седмица, - рече Леля Ог – Ти
да не си правила искперименти13 върху горкото котенце, а?
- На мен такова нещо и на ум няма да ми хрумне, - заяви Баба – Тя
просто си знае работата, това е, - тя се обърна към Тифани – Като гледам
някое време Зимеделецът няма да ти досажда много. Тук скоро ще настане
голям студ. Това ще му отвори на него много работа. А дотогава Госпожа
Ог ще те учи на... нейни си неща.
И Тифани си помисли: „Чудя се, колко ли притеснително ще е това.” Затрупани в преспите посред замръзналата мочурлива низина, неколцина странстващи библиотекари се бяха скупчили покрай
изстиващото си кюмбе и се чудеха какво ли още да изгорят.
Тифани така и не можа да научи много за библиотекарите. Те бяха
малко като скитащите жреци и учители, достигащи даже до най-малките, самотни селца за да предлагат такива неща (примерно молитви, лекарства, факти), от които хората можеше седмици наред да нямат никаква нужда, а
после изведнъж да им притрябват по много наведнъж. Библиотекарите
даваха за пени да почетеш някоя от книгите им, макар че понякога
приемаха и храна или запазени дрехи втора ръка. Ако им дадеш книга, те
ще ти дадат десет заемания безплатно.
Понякога можеше да се видят два-три от фургоните им паркирани
заедно на някоя поляна и да се помиришат лепилата, които те си варят за
поправка на най-старите си книги. Някои от книгите им бяха толкова
овехтели, че буквите бяха избледняли от дългото излагане на четящи
погледи.
Библиотекарите си имаха тайни. Разправя се, че можели да познаят
каква книга ти трябва, само като те погледнат, а още можели с някаква
тайна дума да ти отнемат гласа.
13 бел.авт.: искперимент – да правиш магия само за да видиш, какво ще се случи.
125
Точно сега те тършуваха из рафтовете си за прочутата книга на
Т.Х.Маузхолдер „Оцеляване в Снеговете”. Защото положението ставаше
отчаяно. Воловете, които им караха фургона, се бяха откъснали от впряга
си и изфирясали нанякъде във фъртуната, печката беше почти изгаснала, а, най-лошото от всичко, още малко и щяха да им догорят последните свещи, което значеше, че повече нямаше да могат да четат.
- Ето, в „Сред снежните порове” на К. Пиърпойнт Паундсуърт пише, че участниците в злощастната експедиция в Китовия Залив оцеляли като си
готвели супа от пръстите на собствените си крака, - отбеляза Заместник-
Библиотекар Гризлър.
- Звучи интересно, - оживи се Старши Библиотекар Суинсли, преравящ долния рафт – Рецепта има ли?
- Не, но може и да има нещо в „Готварство в сурови условия” на
Изобилия Лешоядова. Оттам взехме вчерашната рецепта за Изненадата с
Питателни Варени Чорапи...
На вратата се почука гърмовно. Тази врата беше от две части, така че
можеше да се отвори само горната половина, така че от долната да стане
малък тезгях, на който да бият печати в книгите. Сняг нахлу през цепките, когато чукането не престана.
- Дано не са пък вълците, - оплака се г-н Гризлър – Миналата нощ не
можах да мигна!
- Те да не би да чукат? Бихме могли да проверим в „Поведение на
вълците” на капитан У.Е.Лекомислов, - каза Старши Библиотекар Суинсли
– Или може просто да отвориш вратата и да видиш, а? Бързо! Че свещите
ще изгаснат!
Гризлър отвори горната половина на вратата. На стъпалата отвън
стоеше висока фигура, едва видима на коварната, разсеяна от облаците
лунна светлина.
- Я сакам Любов, - изломоти фигурата.
Заместник-библиотекарят се замисли за малко и каза:
- Там навън не е ли малко студенко?
- Абе вие не сте ли ората с книгите? – поиска да знае фигурата.
- Да, точно така... ааа, Любовни Романи! Ами че да, разбира се! –
отдъхна си г-н Суинсли – В такъв случай, мисля че ви трябва г-ца