Дженкинс. Насам, г-це Дженкинс, ако обичате.
- Вие май че премръзнете, - забеляза фигурата – Глей кви висулки са
ви щръкнали от тавано.
- Така е. Обаче успяхме да ги задържим настрани от книгите, -
отвърна г-н Суинсли – Хайде де, г-це Дженкинс. Този, ъъъ, господин търси
Любов. По вашата част е.
- Да, сър, - излезе напред г-ца Дженкинс – Какъв вид любов ще
обичате?
126
- Ми такваз с корица, видиш ли, и със страници и със сите му
буквища у нея.
Г-ца Дженкинс, която беше свикнала с такива неща, изчезна в мрака
от другата страна на фургона.
- Тея шашкъни са пълни откачалници! – намеси се нов глас, като че
идващ някъде откъм мрачния любител на книжнината, но не от главата, а
от доста по-ниско.
- Моля? – засегна се г-н Суинсли.
- А, нема проблема, - припряно се намеси фигурата – Болното колено
ми се обажда, я отга се помним страдам от него...
- Оти не земат да изгорят книгите па да се стоплят? – обади се
невидимото коляно.
- Че прощаете за туй, - извини се непознатият – нали ‘наете, едно
колено мо’е бая да изложи човеко. Туй колено направо здравето че ми
земе.
- Знам как е. И моят лакът се обажда, като се развали времето, -
посъчувства му г-н Суинсли.
В долните части на непознатия се завихри нещо като битка, от която
той се разтресе като кукла.
- Едно пени, моля, - обяви г-ца Дженкинс – И ще ми трябват името и
адресът ви.
Тъмната фигура потръпна.
- Хей, я... ние име и адрес не си даваме! – възропта непознатият –
Оно нашта верица ни го забранява, видите ли. Ъ... нечем да се пра’им и я
на колено, ма оти сте зели да умирате от студ?
- Воловете ни избягаха и, уви, наваля твърде дълбок сняг за да
вървим пеш, - обясни г-н Суинсли.
- Епа убаво. Ма нали си имате печка и сите му сухи вехти книги, -
продължи тъмната фигура.
- Да, знаем, - отвърна неразбиращо библиотекарят.
Настана една от онези неловки паузи, когато двама души изобщо, ама изобщо не могат да проумеят гледната точка на другия. След което
тайнственият клиент предложи:
- Чуйте що че ви казуем, оти я и ... мойто колено не ойдем да ви
приберем говедата? Нема ли да струва туй колкото пени? Голем Йън, ей
сегинка че усетиш на юмруко ми дебелио край!
Фигурата се изгуби от поглед. Сняг тихо валеше на лунната
светлина. За момент отнякъде се разнесе някаква патаклама, след това
викът „Кривънци!” заглъхна в далечината.
Библиотекарите вече се канеха да затворят вратата, когато чуха все
повече усилващото се ужасено мучене на воловете. Две снежни вълни се
надигнаха посред бялата пустош. Добичетата се носеха върху им като
127
сърфисти, ревейки към луната. На няколко крачки от фургона снежната
вълна утихна. Във въздуха проблясна нещо синьо-червеникаво, а
любовното романче изчезна.
Но най-странното беше, решиха библиотекарите, че когато воловете
се завтекоха към тях, те като че препускаха заднешком.
Трудно беше да те смути Леля Ог, защото смехът и пропъждаше
смущението. Самата нея пък нищо не можеше да смути.
Този ден Тифани, навлекла два чифта чорапи за предотвратяване на
злощастни плодородни произшествия, тръгна с нея, както му казват
вещиците, „по къщята”.
- Нали си правила това за Госпожица Предалова? - попита Леля като
излязоха.
Големи плътни облаци бяха налегнали планините. Тази нощ пак
щеше да вали сняг.
- О, да. А също и за г-ца Здравомислова и г-жа Подвежданска.
- И как, хареса ли ти? – Леля се уви по плътно в наметалото си.
- Понякога. Тоест знам, защо го правим, но понякога просто ми
писва от глупостта на хората. А лекуването даже много ми харесва.
- Добра си с билките, а?
- Не. Аз съм много добра с билките.
- Я, някой да не е почнал да се фука? – подсмихна се Леля.
- Ако не знаех, колко ме бива с билките, щях да съм глупава, Г-жо
Ог, - обясни Тифани.
- Точно така. Много добре. Добре е да си добра в нещо. А сега
следващата ни добринка ще е...
... да изкъпят една старица, колкото можеше да стане това с помощта
на два тенекиени легена и няколко пешкира. После се отбиха при една
родилка, което също беше вещерство, а после един мъж с много зле
наранен крак, на когото Леля Ог каза, че се бил оправял много добре, което
също беше вещерство, а после наминаха до една отдалечена група
скупчили се къщички, където изкачиха паянтовите дървени стълби до една