мъничка стаичка, от която един дядо изстреля по тях арбалетна стрела.
- Ах ти, дърти гяволе, още не си пукулясал, а? – поздрави го Леля –
Ама че добре изглеждаш! А на бас, че оня с косата е забравил къде
живееш!
- Ще го издебна аз него, Г-жо Ог, ще го издебна! – отвърна бодро
старецът – Щом като трябва да си замина, и него ще го взема с мен!
- Това е мойто момиче Тиф. Тя го учи вещерството, - повиши глас
Леля – А това е г-н Керевиз, Тиф... хей, Тиф?
Тя щракна с пръсти пред очите на Тифани.
- А? – измънка Тифани все още зяпнала в ужас.
128
Стигаше и само звънването на тетивата, но за частица от секундата
тя би се заклела, че зърна стрела преминаваща право през Леля Ог и
забиваща се в рамката на вратата.
- Как не те е срам да стреляш по девойчето, бе Бил, - скара му се
Леля докато оправяше възглавниците му – А и г-жа Доузър ми разправя, че
си стрелял по нея, като идвала да те навести, - добави тя оставяйки
кошницата си до леглото му – Така ли трябва да се държиш с почтена
жена, която ти носи манджата, а? Позор!
- Прощавай де, Лельо, - измънка г-н Керевиз – То е щото тя нали е
кожа и кости и носи черно. В тая ми ти тъмница все ще сбърка човек.
- Г-н Керевиз е залегнал на пусия за Смърт, Тиф, - обясни Леля –
Госпожа Вихронрав ти помогна да стъкмиш специалните капани и стрели, нали Бил?
- Капани ли? – прошепна смаяно Тифани.
Леля само я сръга и посочи надолу. Цялото дюшеме беше в свирепо
озъбени капани. Всичките изрисувани с въглен.
- Та казвам, нали Бил? – повтори Леля повишавайки глас – Тя ти
помогна с капаните!
- Тъй си е! – потвърди г-н Керевиз – Ха! Кой ще и се опре на нея?!
- Така си е, значи повече никаква стрелба по хората, освен по Смърт, разбрахме ли се? Иначе Госпожа Вихронрав няма да ти прави нови, -
отсече Леля, оставяйки едно шише на старата дървена кутия, която
служеше на г-н Керевиз вместо маса до леглото – Ето малко от илача ти, прясно забъркан. Къде ти каза тя да си държиш болката?
- Ей я тука на рамото ми, госпожа, кротичко си седи.
Леля докосна рамото и се замисли:
- Един такъв кафеникаво-белезникав фъндък ли? Един такъв
продълговат?
- А така, бе госпожа, - потвърди г-н Керевиз вадейки тапата от
шишето – Гърчи ми се тя, а аз и се смея.
Тапата излезе и в стаята изведнъж замириса на ябълки.
- Големка е станала, - забеляза Леля – Госпожа Вихронрав ще мине
привечер да я прибере.
- А така, госпожа, - каза старецът сипвайки си в канчето до ръба.
- Гледай да не стреляш по нея, нали? Че това само я вбесява.
Като излязоха от колибата, пак заваля сняг, на големи перести
парцали, предвещаващи здраво бачкане.
- Като гледам за днес това беше, - обяви Леля – Има да погледна и
туй онуй в Резена, но метлата ще почака до утре.
- Онази стрела... – започна Тифани.
- Въображаема, - усмихна и се Леля.
- Ама тогава си изглеждаше истинска!
129
Леля Ог се изсмя:
- Да се не начудиш, какви ли неща може да накара хората да си
въобразят Есме Вихронрав!
- Като капани за Смърт ли?
- О, да. Нали с тях старчето има още мерак за живот. Пътник е той за
Портата. Но Есме поне се погрижи да няма болка.
- Защото тя му виси на рамото ли? – заяде се Тифани.
- Ъхъ. Тя я извади от тялото му, за да не го боли, - обясни Леля, а
снегът хрустеше под стъпките и.
- Не знаех че можеш да правиш така!
- Мога само за дреболии, като зъбобол и прочее. Виж, Есме си е
шампионка тук. От нас никоя няма от пуста гордост да се посвени да я
викне на помощ. Щото, знаеш ли, бива я с хората. А странна работа, щото
тя хората не ги трае.
Тифани вдигна поглед към небето, а Леля беше от онези неудобни
личности, които все ще забележат всичко.
- Чудиш се дали няма да ти падне твойто либе, а? – ухили и се
широко тя.
- Лельо! Ама моля ти се!
- Ама точно това си мислеше, нали? – продължи Леля, която не
знаеше що е срам – Вярно, той винаги е тук, само щом помислиш за него.
Стъпваш през него, усещаш го по кожата си, отръскваш го от обувките си
като се прибираш вкъщи...
- Без такива приказки ако обичаш! – засегна се Тифани.
- Освен това какво е за една стихия времето? – все така си бъбреше
Леля – А и ми се чини, че снежинките не стават от само себе си, особено
ако трябва да докараш ръцете и краката правилно...
Ей сега ме дебне с крайчеца на окото си, дали няма да се изчервя, помисли си Тифани. Знам си го.