133
- Трябва да се сложат, за да станеш снежен човек, господине.
- Това прави ли ме човек?
- Не, щото... – тя се поколеба.
- Нямаш вътрешки, - помогна и третото и най-малко дете, може би
по-малкото момче, или пък по-малкото момиче, но това нямаше как да се
разбере от всичките навлечени по него пластове дрехи, с които приличаше
само на кълбо.
Вярно, имаше розова плетена шапка с помпон, но това не означаваше
нищо. Някой все пак се грижеше за него, защото на ръкавиците му беше
избродирано „Л” и „Д”, отпреде и отзаде на палтото му „П” и „З”, на
шапката имаше „Г”, а вероятно на подметките на ботушките му и „Д”.
Което значеше, че макар и да не знаеш, какво е то, можеше да си сигурен, че е застанало с правилната страна нагоре, и накъде гледа.
Покрай тях мина кола заливайки ги с нова вълна киша.
- Вътрешки? – каза тайният глас на снежния човек – Изготвени от
специален прах, о да! Но какъв точно прах?
- Железен, - отговори вероятно по-голямото момче – Колкото да
изковеш пирон.
- О, да, точно така, това е то, - подкрепи го вероятно по-голямото
момиче – По това нещо играехме на ластик. Ъ... „Желязо, колкото да
изковеш пирон... Вода, колкото да удавиш крава...”
- Куче, - поправи я вероятно по-голямото момче – То е „Вода, колкото да удавиш куче, Сяра, колкото бълхите да изгониш”. А кравата е в
„Отрова, колкото да съпукясаш крава.”
- Какво е това? – поинтересува се Зимеделецът.
- А, то е... нещо като... такова... стара песничка, - отговори вероятно
по-голямото момче.
- Повече е нещо като стихотворение. Всеки го знае, - поправи го
вероятно по-голямото момиче.
- Казва се „От тея неща е направен човек”, - добави детето с
правилната страна нагоре.
- Кажете ми го от начало до край, - настоя Зимеделецът и те му го
казаха колкото знаеха, там посред премръзналата улица.
Като свършиха, вероятно по-голямото момче попита с надежда:
- А може ли някак да ни вземеш да полетим с тебе?15
- Не, - отговори Зимеделецът – Трябва да намеря едни неща!
Нещата, от които се прави човек!
15 бел.прев.: Всяка година от 1982 г. на коледа по британската телевизия дават едно анимационно
филмче, „Снежният човек”, където едно момченце прави снежен човек, с който нощем летят хванати
ръка за ръка по целия свят.
134
Един ден, след обяд, когато почна да захладнява, някой трескаво
зачука по вратата на Леля. Оказа се, че беше Аннаграма, която едва не
падна в стаята като и отвориха. Изглеждаше окаяно и зъбите и страшно
тракаха.
Леля и Тифани я заведоха до огъня, но тя заговори още преди зъбите
и да загреят:
- Чечечерепипипи! – избълва тя.
Олеле, помисли си Тифани, а каза:
- Да, и?
- Чечечерпипите на гогоспопожица Пъпредадалова! – каза тя, когато
Леля се довтече от кухнята с нещо сгряващо.
- Да? И какво за тях?
Аннаграма отпи от чашата.
- Какво им направи? – възкликна отчаяно тя, а по брадичката и
протече какао.
- Погребах ги.
- О, не! Защо?
- Ами че те са черепи. Така да си се въргалят ли да ги оставя?
Аннаграма се огледа диво.
- Тогава ще ми заемеш ли една лопата?
- Аннаграма! Не може да се ровиш в гроба на Госпожица Предалова!
- Но на мен ми трябват някакви черепи! – настоя Аннаграма – Онези
хора... ами, като в старо време е! Аз собственоръчно белосах всичко там!
Имаш ли си на представа, колко време трябва да белосаш черни стени? А
те ми се оплакваха! До кристалотерапия не щат и да припарят, а само ми се
мръщят и ми разправят, как Госпожица Предалова им давала някакво
мазно черно лекарство, ужасно на вкус, но било лекувало! И не престават
да искат от мен да им разрешавам глупавите им дребни дърления, а аз и
идея си нямам за какво става дума. А тази сутрин имаше един старец, който умря, а аз ще трябва да го приготвя и да бдя над него нощес. Ами, искам да кажа, това е толкова... пфу...
Тифани хвърли един поглед на Леля Ог, която си седеше удобно-
удобно и си попафкваше кротичко с лулата. А очичките и блестяха. Като
видя изражението на Тифани тя премигна и каза:
- Да ви оставя ли да си побъбрите на спокойствие, а, момичета?
- Да, ако обичаш, Лельо. И моля те, не подслушвай зад вратата.
- Да подслушвам лични разговори? Как можа? – каза Леля и отиде в
кухнята си.
- Тя ще подслушва ли? – прошепна Аннаграма – Ох, само Госпожа