Вихронрав да научи, край с мене.
Тифани въздъхна. Аннаграма нищо ли не знае?
- Разбира се, че ще подслушва, - просвети я тя – Нали е вещица.
135
- Но тя нали каза, че няма!
- Ще подслушва, но ще се прави, че нищо не е чула и няма да каже на
никого, - обясни Тифани – Това в края на краищата си е нейната къщурка.
Аннаграма я погледна отчаяно:
- А вторника може би ще ми се наложи да израждам бебе някъде си в
някакво село! Някаква баба дойде да ми дърдори за това!
- Това ще трябва да е г-жа Брейчешик, - сети се Тифани – А аз, знаеш
ли, ти бях оставила бележки. Не ги ли прочете?
- Сигурно Г-жа Уховрътска ги е изхвърлила, - предположи
Аннаграма.
- А трябваше да ги погледнеш! Цял час ти ги писах! – укори я
Тифани – Цели три листа! Виж сега, я се успокой, а? Учила ли си нещо за
бабуване?
- Г-жа Уховрътска казва, че раждането е естествено явление и
Природата трябва да бъде оставена да следва хода си, - отговори
Аннаграма, а Тифани беше сигурна, че чу изсумтяване из-зад кухненската
врата – Е, аз все пак знам едно успокоително заклинание.
- Е, това сигурно ще потрябва, - промълви унило Тифани.
- Г-жа Уховрътска казва, че селските жени знаят какво да правят, -
пробуди се нова надежда у Аннаграма – Тя казва да се доверим на простата
им селяшка мъдрост.
- Е, старицата, която е дошла да те вика, е била г-жа Ойнабаби, а у
нея ще намериш само проста селяшка тъпотия, - простветли я Тифани –
Изпуснеш ли я от поглед, все ще наложи някоя рана с лапа от листа.
Виждаш ли, само защото една жена е беззъба, още не значи, че е мъдра. А
може да значи просто, че е била глупава повече време от другите.
Внимавай тя да не припари до г-жа Брейчешик докато не мине раждането.
Че то, раждането, и без нея няма да е леко.
- Добре де, знам купища заклинания, които могат да помогнат...
- Не! Без магия! Освен за отстраняване на болка! Не може да не
знаеш това?
- Да, но Г-жа Уховрътска казва...
- Тогава защо не вземеш да викнеш Г-жа Уховрътска да ти помогне?
Аннаграма я зяпна. Това последното изречение беше излязло на по-
висок тон, отколкото и се искаше. А после лицето на Аннаграма се
превключи на нещо, което тя сигурно смяташе за приятелско изражение.
От което тя придоби вид на леко побъркана.
- Хей, хрумна ми страхотна идея! – звънна гласът и като кристал, който ей сега ще се пръсне – Защо не се върнеш в къщурката и да работиш
за мен?
- Не. Имам си друга работа.
136
- Но ти си толкова добра в гнусните неща, Тифани, - заувещава я с
лепнещ от сладост глас Аннаграма – Идва ти толкова естествено.
- Това е защото започнах с агненията от малка. Мънички ръчички
могат да се вмъкнат вътре и да разплетат, каквото се е оплело.
А сега Аннаграма и излезе с онова изтормозено изражение, което се
получаваше, когато и се наложеше да се оправя с нещо, което не може на
минутата да разбере.
- Вътре в овцата ли? Да не искаш да кажеш направо в...
- Да, разбира се.
- И да разплиташ оплетеното?
- Понякога агнетата тръгват да излизат със задницата напред, -
обясни Тифани.
- Със задницата... – повтори унило Аннаграма.
- И още по-лошо може да стане, ако има близнаци.
- Близнаци... – и тук Аннаграма се съживи като че беше забелзала
някаква грешка – Чакай малко, виждала съм купища картинки на овчари и
овце, но нищо подобно не съм срещала. Аз си мислех, че то е само ... ами
да се навърташ наоколо и да гледаш как овцете си ядат тревата.
Имаше такива моменти, когато ти се струваше, че светът би станал
по-добър, ако Аннаграма изяждаше от време на време по някой
здравословен шамар. От всичките тези глупави обиди, които ги ръсеше без
дори да забележи, невероятната и незаинтересуваност в никого освен в
самата нея, това как се държеше с всички сякаш не дочуват, а и са малко
тъпи... от всичко това направо да вземеш да кипнеш. Но в крайна сметка го
търпиш, защото отново и отново виждаш, какво се крие зад всичко това. А
там се крие онова ошашавено личице, втренчило се в света като заек
сгащен от лисица и кряскащо ли кряскащо с надеждата, че звярът ще си
тръгне без да и направи нищо. А съборът на вещиците, които се
предполагаше да са умни, бяха поверили точно на нея този можещ да
озори всекиго участък.
В това просто нямаше смисъл.
Ама никакъв.
- То се случва само, когато има трудно ягнене, - каза Тифани докато