мислите и препускаха – Което значи, че ще е навън на тъмно, в студа и
дъжда. Тогава художниците нещо ги няма никакви наоколо. Чудно защо
ли.
- Защо ме гледаш така? – попита Аннаграма – Сякаш не съм тук!
Тифани примигна. Е добре, помисли си тя, и сега как да се оправя с
това?
- Виж какво, ще дойда да ти помогна с измиването и подготвянето на
тялото, - каза тя толкова спокойно, колкото можа – А сигурно ще успея да
137
ти помогна и с г-жа Брейчешик. Или пък помоли Петулия. Тя е много
добра. Но бдението ще трябва да си го свършиш сама.
- Да седя цяля нощ сама с мъртвец ли? – потръпна Аннаграма.
- Може да си вземеш книга за четене, - предложи и Тифани.
- Сигурно ще може да си начертая защитен кръг около стола ми..., -
измънка Аннаграма.
- Не, - отсече Тифани – Без магия. Г-жа Уховрътска не ти ли е казала
това?
- Но защитният кръг...
- Привлича внимание. Нещо може да цъфне да види защо ти е било
да правиш кръг. Но не се бой, то всичкото е само да се успокоят старите
хора.
- Ъ... като каза, че нещо може да цъфне... – започна Аннаграма.
Тифани въздъхна.
- Добре де, ще бдя с теб, но само този път, - обеща тя и Аннаграма
засия.
- Колкото до черепите, - продължи Тифани – изчакай ме за малко...
Тя отскочи до стаята си, и донесе, грижливо увит, каталога на Бофо, който беше скрила в стария си куфар, и и го връчи, предупреждавайки я:
- Не го поглеждай сега. Изчакай докато останеш сама. Може пък да
ти даде някои идеи. Разбрахме ли се? Ще мина към седем.
Когато Аннаграма си тръгна, Тифани седна и започна да брои
шепнешком. Когато стигна до пет, Леля Ог влезе и энтусиазирано избърса
праха от няколко прахосъбирачки преди да подметне:
- Я, ама твойта дружка тръгна ли си?
- Ти за малоумна ли ме смяташ? – отвърна Тифани.
Леля престана да се преструва, че шета и каза:
- Не че знам за какво сте си говорили, щото нали не слушах, но ако
бях слушала, да ти кажа, от тая работа и благодаря няма да получиш.
- Баба не трябваше да се набърква, - заяви Тифани.
- Я, не трябвало било значи? – лицето на Леля беше лишено от
всякакво изражение.
- Аз не съм вчерашна, Лельо, - настоя Тифани – Аз го разгадах.
- Разгадала си го, така ли? На леля умницата, - Леля Ог седна на
стола си – Я да те видим, какво точно си разгадала?
И тук ще я втасаме. Леля обикновено беше неизменно дружелюбна.
Така изведнъж да стане строга, си беше за изплашване. Тифани обаче не се
отказваше:
- Нямаше как да поема къщурката, - заобяснява тя – Е, ежедневната
работа мога да си я върша, но за да поемеш участък ти трябват повече
годинки. Като си на тринадесет, някои неща хората изобщо нищо няма да
ти кажат, каквато щеш шапка да имаш. Баба обаче го извъртя така, сякаш
138
предлага мен, а всички решиха, че това било съревнование между мен и
Аннаграма, нали? И те избраха нея, защото е по-голяма и звучи на
компетентно. А сега всичко се разнищва. Не е нейна вината, че са я учили
на магия вместо на вещерство. Баба просто иска тя да се провали, та
всички да видят, колко некадърна учителка е Г-жа Уховрътска. А аз пък не
мисля, че това е добре.
- Аз на твое място нямаше да бързам да решавам, какво точно иска
Есме Вихронрав, - каза Леля Ог – Иначе и дума няма да обеля, да знаеш.
Ако щеш ходи да помагаш на приятелката си, но все пак и при мен си
имаш работа, разбрахме ли се? Така ще е, всичко да си е честно. Как са ти
стъпалата?
- Добре се чувстват, Лельо. Благодаря, че попита.
Далече-далече, на повече от сто мили от тях, г-н Фюзел Джонсън не
знаеше нищо нито за Тифани, нито за Леля Ог, а, като стана дума нито и за
каквото и да е друго, освен за часовници, които му бяха поминък. Е, и
освен това знаеше как да варосва къщата си, което беше лесен и евтин
начин да направи стаята си бяла и спретната, нищо че всичко наоколо се
омацваше. Така че нищо чудно, че изобщо не проумя, как така няколко
шепи от негасената вар изригнаха от легена, извиснаха за миг във въздуха
като призрак и изчезнаха нагоре по комина. Накрая той реши, че това е
заради всичките тролове, надошли насам напоследък. Което не беше много
логично, но подобни убеждения кога ли пък са.
А Зимеделецът си помисли: Вар колкото да направиш човек!
Тази нощ Тифани прекара в компанията на Аннаграма и стария г-н
Тисо, само дето той не беше точно компания, защото беше умрял. Тифани